Снимка: Джузепе Мило, Wikimedia Commons
„Ключът към шаманизма е да променим представата си за света. Спирането на вътрешния диалог е единственият начин да се постигне това. Всичко друго са само приказки. Каквото и да направите, освен да спрете вътрешния диалог, няма да промени нищо за вас или вашата представа за света.“
Карлос Кастанеда, „Колелото на времето“
Светът, който познаваме, се основава на думите. Безкраен поток от мисли създава позната картина на действителността, ограничавайки ни в рамките на логиката, страховете и миналия опит. Ние не виждаме света такъв, какъвто е – виждаме само отражението му в съзнанието си.
Вътрешният диалог е непрекъснат глас, който коментира, оценява, съмнява се, анализира. Обвързва ни със стари вярвания. Не ни позволява да излезем отвъд границите на обичайното възприятие. Докато не бъде спрян е невъзможно да видим и почувстваме истинността в цялата й пълнота.
Когато вътрешният диалог изчезне, светът става различен. Простите неща се изпълват със сила, безпокойството изчезва, мислите вече не управляват емоциите. Човек престава да бъде заложник на собствените си нагласи и започва да възприема живота директно, без филтрите на ума.
Спирането на вътрешния диалог не заглушава ума, а го освобождава. Това е състояние, в което няма думи, но има чисто осъзнаване. Това е входът към свят, където енергията тече свободно, където вече няма страх, където всичко е възможно. Светът не е това, което изглежда. Той е такъв, какъвто го виждате. И за да го видите истински, трябва да замълчите вътрешно.
Ето какво още казва Кастанеда в „Колелото на времето“ за този процес:
„Магьосниците от линията на Дон Хуан имаха строго правило: вътрешната тишина трябваше да бъде постигната чрез непрекъснато поддържане на строга дисциплина. Трябва постепенно да се натрупва и съхранява, частица по частица, секунда по секунда.“
С други думи, човек трябва непрекъснато да се стреми да запази вътрешна тишина, дори ако първоначално успява да поддържа това състояние само за няколко секунди.
Както твърди Дон Хуан, всеки магьосник знае, че чрез упорито поддържане на това състояние в себе си, човек може да се отърве от навика на постоянен вътрешен диалог и с течение на времето да достигне общата прагова стойност на натрупаните секунди или минути вътрешна тишина. Тази цифра е индивидуална за всеки човек. Например, ако прагът на вътрешна тишина за даден човек е десет минути, тогава при достигане на тази стойност вътрешната тишина настъпва сякаш автоматично. Но Дон Хуан казва и още нещо - че човек може да познае своя праг само чрез собствения си опит.
Как да спрем вътрешния диалог
За да замълчиш вътрешно, не е достатъчно просто „да не мислиш“. Разговорът в главата ви спира не вследствие на усилие, а от превключване на вниманието. Първото нещо, на което учи Дон Хуан, е да забелязвате потока от мисли и да не се въвличате в него. След като осъзнаеш какво си мислиш, диалогът вече отслабва.
Следващата стъпка е да превключите от възприятие към усещания. Умът спира да бърбори, когато вниманието навлезе в тялото, в дъха, в звуците, в околното пространство. Можете да гледате нещо, без да го назовавате, а просто да го възприемате. Можете да ходите, усещайки движението, но без да го коментирате.
Важно да промените обичайните модели на поведение. Докато правите нещо необичайно, отвъд рутинните ви действия, можете да почувствате моменти на вътрешна тишина. Точно в тези моменти се разкрива действителността, свободна от думи.
Спирането на вътрешния диалог не е просто метод, а начин да живеем по различен начин. Когато мислите вече не управляват вниманието, има свобода да виждаш, да чувстваш, да бъдеш тук и сега. Тогава действителността става не отражение на ума, а нещо повече.
