изображение: iStock
Навикът да привиквате към определени чувства се формира от вашето възпитание, среда и преживявания още в детството. Вероятно като деца сте получили това, което психолозите определят като „вторична изгода“ от емоционалните си навици, тровещи живота ви в зряла възраст. Ако се научите да разпознавате тези неприятни чувства от миналото ви, това ще ви помогне да промените цялостната си настройка към живота.
Нужна е практика, за да се отучите да живеете в чувството
Представете си, че можете да живеете извън спомените за болезнените преживявания от детството и да се почувствате без тях по съвсем различен начин. Можете да се отучите от навика да живеете в емоцията (напр. болка, безнадеждност, тревога, страх, ревност, фрустрация, гняв ), която ви наранява и допринася за вашето неудобство и страдание. Възможно е с умишлено постоянство и практика.
Ако сте отгледани от тревожен родител, който постоянно ви е предупреждавал за заобикалящите ви опасности, е съвсем нормално вие постоянно се подготвяте за нещо, което може да се обърка. Или често се колебаете с решения за бъдещето. Притеснявате се за неща, които дори още не са се случили. Това може да означава, че сте свикнали да се тревожите и страхувате.
Вашата несигурност постоянно ви кара да се съмнявате в собствената си стойност, да поставяте под въпрос решенията си и да привиквате към безнадеждност или срам. Тези модели са се вкоренили в съзнанието и подсъзнанието ви. Самият начин, по който сте се научили да се справяте в миналото, може да ви е бил от полза, като ви е осигурил безопасност, сигурност и усещане за „място под слънцето“. Като възрастен обаче този тип поведение вече едва ли ви е полезен.
Помислете как вашите ценности, стремеж за себеизява и самоуважение могат да излязат на преден план в представите си за света и да изместят досегашните мисли, чувства и телесни усещания.
Как да започнете промяната
Дайте име на старите тревожни усещания и на новите утвърдителни мисли. Емоционалната грамотност изгражда свобода на действие. „Чувствам стягане в гърдите си“ става „Чувствам се уплашен“. „Чувствам се вцепенен и откъснат“ става „Чувствам се претоварен“.
Проследявайте емоционалните си модели: В продължение на една седмица си водете дневник и ги записвайте. Запитайте се: „Каква емоция властваше в деня ми?“ Търсете повторения. По подразбиране ли се проявявате в страх? Фрустрация/гняв? Защитна позиция? Безнадеждност?
Оценете тези емоционални модели: Кога и как сте използвали тези чувства през детството, юношеството и след това, и каква е била целта им. Обикновено има вторична полза, която получаваме от емоционалното си привикване. То обикновено ни е помагало да оцелеем, да се стремим или да се чувстваме контролирани или в безопасност.
Отбележете точно проявата на старо чувство и прекъснете процеса. Забележете при какви обстоятелства се е появило то. След като го разпознаете, назовете го на глас. Изучавайте го. Например: „Ето го пак познатото самосъжаление“, „То отчаяно иска да бъде чуто“. След това: „Аз командвам, не умът ми“. След това се върнете към сегашното си съзнателно състояние и действайте, ръководени от ценностите си, а не от мислите и чувствата си.
Въведете емоционални противоположности: Ако сте свикнали да контролирате, опитвайте предаване на контрола. Ако сте свикнали с гняв, експериментирайте с неосъждане, приемане и състрадание.
Използвайте практики за самоуспокояване: Регулирайте нервната си система. Опитайте дихателни упражнения, упражнения за заземяване или техники за самосъстрадание.
Превъзпитайте вътрешния си свят: Говорете със себе си като един любящ и състрадателен родител: „Знам, че е трудно. Тук съм за теб.“ и „От какво имаш нужда в този момент?“ Тези нови вътрешни преживявания създават нови възможности.
Това е мощна форма на емоционална хигиена. Подобно на миенето на зъбите, това е ежедневна проверка, която ви държи в съответствие с истинското ви аз.
