снимка: iStock
Връзката между майката и сина е основата, върху която се изгражда мъжката личност. Майката е първото огледало за момчето: оглеждайки се в нейните очи, то за първи път разбира кой е, колко е безценен и какъв може да бъде светът. Но какво се случва, когато майката не е излекувала собствената си болка и започва да възпитава сина си през призмата на обиди и разочарования?
Ерик Фром пише: „Любовта на майката е мир. Тя не трябва да бъде заслужена, не трябва да бъде придобита. Тя просто съществува. Майчината любов е безусловна, тя дава на детето чувство за сигурност и корен. Но ако тази любов бъде оттеглена или стане условна, детето губи основата на своето съществуване. То започва да се страхува от света, от себе си, от другите. И този страх може да го преследва цял живот.“
Когато майката не е се справила със собствения си емоционален свят и се чувства жертва или пък е с нарцистични черти, любовта престава да бъде източник на подкрепа и се превръща в инструмент за натиск. Синът расте не до любяща майка, а до жена, за която той е неволен свидетел на нейната болка.
Как се проявява „наранената майка“
Емоционално изнудване „Ти си неблагодарен“, „Аз ти дадох всичко“ – такива фрази създават у момчето хронично чувство за вина.
Роля на жертва. Майката постоянно подчертава, че светът или мъжете са я наранили, а синът трябва да компенсира страданията й.
Зависимост от сина. Вместо да му даде свобода, тя го превръща в „психологически съпруг“ – събеседник и утешител.
Подкопаване на мъжката идентичност. Всяко усилие на сина да прояви самостоятелност се посреща с критика: „Ти си същият като баща си“, „От теб нищо не става“.
Последствията за момчето – бъдещия мъж
Синът с такава майка израства с дълбоки вътрешни конфликти. Страхува се да изяви себе си и да отстоява границите си, за да не „нарани“ жената. Живее с хронично чувство за вина към майка си и жените като цяло. Често попада в токсични връзки, където повтаря познат сценарий: жената – жертва, той – спасител или виновник. И най-страшното: в него се създава невидим враг – гласът на наранената майка, който живее в главата му и му пречи да изгради зрял живот.
Съвети за спасение
Да се признае фактът. Момчето трябва да осъзнае, че обидата на майката е нейна болка, а не негова вина.
Да се отдели психологически. Важно е синът да постави и отстоява своите граници, без да се приема ролята на „вечен длъжник“.
Преживяване на собствените чувства. Всеки може да си позволи гняв, обида, вина, да премине през тях и да ги освободи. Неизказаното и натрупано емоционално натоварване рано или късно ще избухне в нелицеприятна ситуация и последствията могат да са сериозни.
Да се изградят нови отношения с майката. На ниво „възрастен-възрастен“, а не „дете-родител“, в която ролите са обърнати и детето е родител, а майката – дете.
Да се търси изцеляващ опит. Съвременната психотерапия предлага много възможности, например терапевтична група за мъже със същия проблем. Възможни са и индивидуални срещи със специалист или пък търсене на подходящи духовни практики.
„Най-голямото бреме, което едно дете трябва да носи, е неизживеният живот на неговите родители“, пише Карл Густав Юнг.
Наранената майка може наистина да се превърне в първия враг на сина – не защото му желае злото, а защото не е успяла да се справи с болката си и несъзнателно я е предала на детето си. Но мъжът, който осъзнае това, получава шанс да прекъсне веригата и да изгради живота си върху силата на духа, а не върху вината.
