Отец Харалампос Пападопулос е клирик на Критската архиепископия. Роден е на 26 март 1976 г. в Ираклио, о-в Крит. Живее в с. Пиргос, о-в Крит, и служи в местния храм „Света Ирина“. Автор е на пет книги с интересни размисли върху екзистенциалните въпроси, които вълнуват човека. С негово знание и благословение се поддържа и негова страница на български език във фейсбук. Личният блог на отеца пък е тук. Нека на днешния светъл християнски празник - Богоявление да си припомним някои мъдри слова на отец Пападопулус от книгата му „Мисли“ в превод на Константин Константинов.
Този израз: „Христос идва, когато Му се уподобиш” се покатери по най-труднопроходимите пътеки на сърцето ми и влезе в мен. Да, любовта. Онази, която знае да се жертва и да губи. Да дава всичко без да държи сметка. Онази, която умира, за да живее другият. Който бива предадена, разпната, но прощава. Която знае да казва и да го прави: „вземи моя Рай и ми дай твоя ад”.
***
Чрез постоянни загуби и неуспехи се научих да разпознавам присъствието на Бога в най-незначимите и всекидневни неща. Ето, както когато си тъжен и получиш съобщение на мобилният ти телефон: „Как си? Добре ли си?” – това е едно „богоявление”.
***
Господи, чуваш ли ме? Жадувам Твоята Светлина, уморих се да се спъвам в моя мрак.
***
Когато имаме тежки изпитания, Бог не стои отсреща, а е заедно с нас. И Той страда с нашите мъки. Разпва се повторно, за да ни избави. Бог не стои срещу нас в нашата болка, а до нас и заедно с нас в страданието ни. Нека го разберем, Христос ще слезе в нашия ад, колкото и пъти и да се наложи, за да ни постави в Неговия Рай.
Когато Бог и твоето „спасение” се превръщат в тревога и вманиачаване, тогава няма да имаш никакво духовно преживяване. Когато тревожно очакваш нещо, то просто не се случва. Когато вманиачено преследваш нещо, то постоянно ти се изплъзва, като съпротива. Св. Порфирий казваше: „Бой се от съпротивата на твоето скришно аз. Независимо дали махаш с ръце или си спокоен, реката рано или късно ще те отведе в морето. Не прави нищо и и просто се остави на течението”. Да, но ние всичко искаме да контролираме! Е, именно тогава всичко ни се изплъзва.
***
Божията благодат е пъстра и радостна окраска и „клин” върху всекидневно предвидимото тъмно платно на душата ни.
***
Бог не се радва на „съвършенството”, а на искреността ни.
***
Има моменти, в които не зная дали аз търся Бога или Той ме преследва. Тръгвам да Му се изплъзна и все някак си ме намира. Във всеки случай, каквото и да става, въпросът е един – да Му позволя накрая да ме победи.
***
Бог не спира само до делата ни, а гледа в сърцето ни, и тогава нашата надежда не се крие в това, което сме постигнали или успели, а в онова, което по-дълбоко закопняхме, дори да не сме го постигнали. Защото накрая Бог ще съди копнежите и въжделенията ни.
***
Когато молиш Бога за нещо, казвай и го забравяй. Не го превръщай в цел, в тревога, фикс идея, не фокусирай живота си в него. Казваш го, оставяш го, забравяш го и то идва ако, доколкото и когато трябва.
***
Молитвата като среща с живия Бог започва, когато запълзиш по пода.
***
Нека се молим с простота, без пресмятания и очаквания. Да не очакваме нищо. Просто да се молим със сърце, без цели и сметки. Нека помним опита на светците, че в живота Божиите дарове идват, когато спрем да ги очакваме. Когато „егото” забрави своята цел. Очакването уморява връзката, настояването я смазва, а любящото оставяне я избавя и спасява.
***
В крайна сметка във връзката с Бога ме успокоява това, че не е нужно да Му обяснявам нищо, много пъти дори да не Му говоря. Той разбира напълно нашето безсилно мълчание. В такива обстоятелства на живота ни молитвата става гласни и съгласни, срички и изречения, и Неговото присъствие просто се преживява като неизказан опит.
***
Превърни скръбта в молитва, а ако не можеш, не прави нищо, прекръсти се и заспи. Колкото и дълга да ти се стори нощта, ще дойде утрото.
***
Молитвата означава да стоиш гол пред Бога. Научи се да Го търсиш без нищо да очакваш, освен Неговото любовно присъствие. В любовта не търсиш, само живееш.
***
Да можеш да останеш човек, когато се отнасят толкова нечовешки с теб, това прилича на дълбока молитва.
***
Погрешно смятаме, че молитвата трябва да става само пред иконостаса, с тамян и броеница. Несъмнено това е нейна главна форма и изразяване, но не единствената. И това е така, защото молитвата е връзка, общение, дълбоко усещане за присъствието на Бога във всичко и всички. Не я намираш, тя те намира, не я създаваш, тя се ражда в теб като душевен устрем и откриване.
Когато почувстваш разположение към молитва – това дълбоко движение на сърцето ти да говориш с Него, остани там, прав, седнал, легнал, в колата, в офиса, у дома, в градината, в морето, където и да се намираш. Остани там, в усещането за Неговото присъствие и изтощи себе си в общение с Него.
