снимки Wikipedia, изображения Людмил Иванов
„Когато изключиш невъзможното, останалото, колкото и невероятно да е, трябва да е истината.“
Това са думите на най-известния детектив в историята – Шерлок Холмс. Неслучайно именно с тях започва нашият разказ за деца, които говорят за минали животи. Начинът, по който учените от Университета във Вирджиния се опитват да открият хората, за които те разказват, често прилича на криминален роман: интервюта с родители и очевидци, ровене в стари архиви, актове за раждане и дори доклади от аутопсии. В 67% от случаите учените намират данни за починал човек, който отговаря на описанието на детето. В четиридесет от проучваните истории малчуганите са говорили езика от техния предходен живот. Прераждане, фантазии, привнесени спомени или връзка с акашови записи или с колективното несъзнавано?
„Който трупа познание, трупа тъга“, пише в Книга на Еклисиаста. С този очерк ще се опитаме да надникнем под пластовете на тази всеобща тъга и да потърсим заедно с вас истината.
Джеймс Лайнингър е роден през 1998 г. в САЩ. На две години започва да сънува кошмари, в които крещи: „Запали се самолет! Малкият човек не може да излезе!“. Скоро разказва, че всъщност самият той бил пилот, чийто самолет бил свален от японците по време на Втората световна война. Дотук това може да звучи просто като детска фантазия. Но Джеймс дава изненадващо точни подробности: самолетът му бил „Корсар“, излетял от кораб на име „Натома“, а сред приятелите му имало пилот на същия кораб, Джак Ларсън. Когато баща му му показва книга за битката при Иво Джима, Джеймс посочва снимка и възкликва: „Там свалиха самолета ми!“. По-късно се оказва, че единственият пилот от кораба, загинал в тази операция, също се казва Джеймс (Хюстън)…
Джеймс Лайнингър е роден през 1998 г. в САЩ. На две години започва да сънува кошмари, в които крещи: „Запали се самолет! Малкият човек не може да излезе!“. Скоро разказва, че всъщност самият той бил пилот, чийто самолет бил свален от японците по време на Втората световна война. Дотук това може да звучи просто като детска фантазия. Но Джеймс дава изненадващо точни подробности: самолетът му бил „Корсар“, излетял от кораб на име „Натома“, а сред приятелите му имало пилот на същия кораб, Джак Ларсън. Когато баща му му показва книга за битката при Иво Джима, Джеймс посочва снимка и възкликва: „Там свалиха самолета ми!“. По-късно се оказва, че единственият пилот от кораба, загинал в тази операция, също се казва Джеймс (Хюстън)…
Измама? Родителите не печелят нищо, а дълго време отказват публичност. Дори бащата – ревностен християнин – отчаяно се опитва да докаже, че няма прераждане. Съвпадение? Твърде много подробности се напасват твърде точно. Невъзможно е детето да е научило тези неща по обичайния начин или да му бъдат внушени от близките – по това време имената на пилота и приятеля му не са публикувани никъде. И откъде би могло две-тригодишно дете да знае факти, които дори неговите родители не са чували? И когато изключим всички логични обяснения, започваме да търсим други…
Историята на Джеймс е един от най-загадъчните и добре документирани случаи, при които малко дете описва живот, който… не е неговият. Това е само един от стотиците подобни случаи по света, които са били проверени и документирани. И това е само началото на въпроса: дали някои спомени започват преди самото раждане?
Преражданията са най-доброто обяснение
Д-р Иън Стивънсън е проучил около 3000 случая на деца, които разказват за миналия си живот. Основава отдел към Университета на Вирджиния, където и до днес ги изучаватИън Стивънсън е роден на 31 октомври 1918 г. в Монреал, Квебек. Обърнете внимание на датата: сякаш празникът Вси светии ще предопредели влечението му към теми отвъд воала на познатата ни действителност. Още в детството си той се запознава с идеята за прераждането покрай влиянието на своите родители. „Схващането ми се струваше логично, но никога не съм си мислил, че някога може да има доказателства в негова подкрепа“ – казва той в една от лекциите си десетилетия по-късно.
Образованието си Стивънсън получава в изтъкнатия университет „Сейнт Андрюс“ в Шотландия и медицинския факултет на „Макгил“ в Монреал. След стажове и специализации в Монреал, Финикс и Ню Орлианс той задълбочава интереса си в психосоматичната медицина и психоанализата. По-късно ще определи теорията на Фройд като „конус от теория, подкрепен от малка база данни“, а самия Фройд – като фигура, която „един ден ще бъде смятана за забавна“.
За разлика от Фройд обаче до един момент той има съвсем незабележима кариера като професор по психиатрия в Университета на Вирджиния. Но това изведнъж ще се промени. „Недоволството ми от преобладаващите теории за човешката личност по онова време ме накара целенасочено да чета литературата по теософия и психични изследвания“ – пише Стивънсън.
През 1961 г. Стивънсън предприема първата си експедиция – в Индия и Шри Ланка (тогава Цейлон) – за да проучи от първа ръка докладвани спомени за предишен живот при малки деца. През следващите 35 години той ще обикаля света, като понякога изминава средно по 90 000 км годишно и изучава близо 3000 случая в азиатски и западни култури.
Доказателства за оцеляване на съзнанието
Повратен момент за Стивънсън настъпва около 1960 г., когато печели наградата „Уилям Джеймс“ от Американското дружество за психични изследвания за статията си „Доказателства за оцеляване на съзнанието въз основа на твърдения за спомени от предишни въплъщения“ (The Evidence for Survival from Claimed Memories of Former Incarnations). Сред впечатлените е и Честър Карлсън, изобретателят на ксерографията, който дарява средства за катедра и финансира бъдещите изследвания на Стивънсън.През 1961 г. Стивънсън предприема първата си експедиция – в Индия и Шри Ланка (тогава Цейлон) – за да проучи от първа ръка докладвани спомени за предишен живот при малки деца. През следващите 35 години той ще обикаля света, като понякога изминава средно по 90 000 км годишно и изучава близо 3000 случая в азиатски и западни култури.
Неговите изследвания се отличават с почти маниакално внимание към подробностите и към потвърждаването на разказите чрез интервюта с многобройни преки свидетели, както и чрез документи като актове за раждане и доклади от аутопсии….
Представихме ви част от водещата тема на Списание 8, бр.1/2026 г.
В броя прочетете още пълната история и заключения на д-р Иън Стивънсън, както и:
- ШАНТИ ДЕВИ: ИСКАХ ДА СЕ ПРЕРОДЯ. Индийското правителство създава комисия, която разследва най-известния случай в историята.
- Д-Р ПЕХЛИВАНОВА: МАЛЧУГАНИТЕ НЕ СА ЛУДИ! За втори път (след брой 7/2025 г.) ви срещаме с Мариета Пехливанова. Тя е водещ изследовател в Отдела за изследвания на възприятието (Division of Perceptual Studies) към Университета на Вирджиния. Няма как да не се усмихнем на късмета (или на съдбата?), че в единствения научен отдел от този тип в света работи наша сънародничка.
- НАСЪН ВИЖДАХ МАМА И ТАТИ. Дълги години Гинка Обретенова се бори да оцелее в действителност, която смята за чужда. В един момент тя разбира другата истина за себе си...
- Д-Р ВЛАДИМИР СОТИРОВ: ТЕЗИ СПОМЕНИ СА ОТ KОЛЕКТИВНОТО НЕСЪЗНАВАНО. Д-р Владимир Сотиров е завършил медицина в Медицински университет – София, през 1995 г. От 1996 до 2002 г. е работил в Държавна психиатрична болница „Св. Иван Рилски” – Нови Искър. Има специалност по психиатрия от 2001 г. Д-р Сотиров е член на Българската психиатрична асоциация и бивш председател на Софийското психиатрично общество. Управител на Амбулатория за психично здраве „Адаптация“.
