Танкове прегазват малката Амина

Казват, че „Очите са прозорец към душата“
Душата й е разбита на парчета.
Казват, че „Очите казват хиляди думи“
След повече от година на безброй разказващи очи, разбрах, че човешкият свят е избирателно сляп и избирателно глух. Той има садистична, избирателна тактика за разпознаване на „подходящите очи“ за състрадание.

„Танковете се опитаха да ни прегазят три-четири пъти. Не остана дъх в мен… Усещах баща ми, как стомахът му се движи…, докато не издаде хъркащ звук и почина. Сестра ми все още беше жива, но изглежда страхът я уби.”

13-годишната Амина Ганем разказва как израелските танкове са прегазили нея и семейството й в окупираната Газа. Баща й и едната й сестра умират в резултат на това.

Амина и двамата й оцелели брат и сестра (Аруа и Омар) останали под развалините и сред телата в продължение на часове, борейки се със задушаването и ужаса, преди да решат да излязат и да посрещнат съдбата си пред дулата на танковете, които обграждали мястото.

Амина успяла да стигне до обсадената болница „Насър“ в Хан Юнис, където попаднала в обектива на Билал Халед. Той описва момента така: „Когато вдигнах камерата, видях очи, покрити с пепел и кръв. Формата им беше като от филм на ужасите.“

На фона на срива на здравната система и липсата на офталмолози в обсадената болница, единственото лечение били обезболяващи, а опасността от трайна загуба на зрението била истинска. Затова фотографът с когото се среща в болницата, решил да разкаже историята й и да публикува снимката й пред света.

Снимката, увековечила заплахата от смъртта отблизо, се разпространи като пожар в социалните мрежи, превръщайки се от документ за военно престъпление в „документ за спасение“, който изтръгна момичето от сигурна смърт.

Снимката, която проговори

Но историята на Амина има продължение.

Al Jazeera направи вдъхновяващ филм, посветен на смелото момиче с кървавите очи. Филмът „Гласът на образа“ беше излъчен по Al Jazeera 360. Билал Халед – фотожурналистът, заснел кадъра, разказва във филма за обстоятелствата зад снимката, разкриваща мащаба на страданията и борбеността на децата по време на израелския геноцид в Газа. Във филма е отразен и неразказ на палестинското момиче с подробностите от кървавата нощ.

„Очите на Амина“ се превърнаха в икона, отразяваща жестокостта, на която са подложени децата в Газа, и обществено-медийният натиск подтикна международни институции да предприемат спешни действия за координиране на евакуацията й.

Действително усилията се увенчаха с успех и Амина пристигна в катарската столица Доха за лечение, където беше посрещната от държавната министърка по международното сътрудничество Лулуа ал-Хатер.

Момичето премина през интензивен курс на лечение, след който зрението й и естественият вид на очите й се възстановиха, докато сестра й Аруа претърпя хирургични операции за възстановяване на счупените си кости.

Мечта, родена от болката

Въпреки физическото си възстановяване, Амина живее с болката от загубата и с принудителната раздяла с майка си, на която окупацията не позволява да напусне Газа. Но тежкото преживяване породи у нея нова мечта.

„Човекът, който спаси живота ми, беше журналист, който показа снимката ми на света. Затова реших да стана журналистка – да предам посланието на онези, които нямат глас, и да спася други, както бях спасена аз“ казва Амина днес.

Историята й остава живо доказателство, че „снимката“ в Газа не е просто мимолетен кадър, а хуманно оръжие, способно да пробие обсадата и да създаде надежда от сърцето на трагедията.

Вижте ТУК снимката на Амина, направена от Билал Халед