Худ. Сандро Ботичели
Честит Осми март, мили момичета, жени, майки, съпруги, приятелки! Бъдете радостни щастливи и свободни, вярвайте на сърцето си, уповавайте се на духа си - те ще ви водят неизменно към Светлината. И не се съмнявайте - всичко, което се случва в пъстрия ви живот, е за добро. Макар и не винаги да ви изглежда така, в по-голямата картина на битието всичко е подредено до последния детайл в името на Красотата и Любовта.
Избрахме да разкрасим празника ви, скъпи наши читателки, с три великолепни стихотворения от три любими български поетеси - Елисавета Багряна, Блага Димитрова и Маргарита Петкова.
Потомка
Елисавета Багряна
Няма прародителски портрети,
ни фамилна книга в моя род
и не знам аз техните завети,
техните лица, души, живот.
Но усещам, в мене бие древна,
скитническа, непокорна кръв.
Тя от сън ме буди нощем гневно,
тя ме води към греха ни пръв.
Може би прабаба тъмноока,
в свилени шалвари и тюрбан,
е избягала в среднощ дълбока
с някой чуждестранен, светъл хан.
Конски тропот може би кънтял е
из крайдунавските равнини
и спасил е двама от кинжала
вятърът, следите изравнил.
Затова аз може би обичам
необхватните с око поля,
конски бяг под плясъка на бича,
волен глас, по вятъра разлян.
Може би съм грешна и коварна,
може би средпът ще се сломя —
аз съм само щерка твоя вярна,
моя кръвна майчице-земя.
Жена
Блага Димитрова
Как тревожно е да си жена.
Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневния сив кръговрат
вярност — срещу изменчивия вятър,
нежност — в загрубелия свят.
От безбройните пътища земни
най-рискования да избереш —
безразсъдния път на сърцето
и докрай да го извървиш.
Твоя единствена радост да бъде
радост да даваш… Да бъдеш в нощта
светло прозорче, което чака,
първа стъпка, разбудила утрото.
Ти, слаборъката, да подкрепиш
силата на ръката корава.
И непростимото да простиш,
и да градиш живот от отломки.
Отговорност е да си жена.
Бъдещето да носиш в утроба.
Да продължиш в един детски вик
дългата мълчалива целувка.
Вечност да сториш от краткия миг.
Твоите прострени ръце за прегръдка
люлка да станат за нов живот.
Нощем над него безсънна да тръпнеш,
светла като звездоокия свод.
Всяка детска усмивка — със бръчка
да заплатиш и в косите със скреж.
Сълза по сълза на новото стръкче
своята хубост да предадеш.
Нищо за себе си да не оставиш.
Саможертва е да си жена.
И до ранена, разбита гръд
чистите извори да защитаваш —
просто, за да съществува светът.
Горда съм, че съм жена.
Само за жени
Маргарита Петкова
Този свят не по женски калъп е направен,
но на нашите женски ръце лежи.
Всеки ден го кроиме и прекрояваме -
уж, по - малко да ни тежи.
Вече нямаме право да бъдем слаби -
мъжки момичета сме, а не жени.
Сред насъщните грижи за децата и хляба
вече никой отдавна не ни сваля звезди.
И нагърбили двеста задачи не лесни,
зад зъбите си стискаме своя женски протест,
а мъжете в трамвая се крият зад вестници,
зад списания "Наш дом" и "Жената днес".
На земята отдавна сме стъпили здраво -
на ръце не ни носят, не целуват ръка.
Даже своите рицари не веднъж утешаваме
върху крехките си, уж, рамене.
И си пъдим сълзите, и се правим на силни,
но не знаем дали не грешим,
че зад мъжки професии все се мъчим да скрием
своите женски слаби души.
