Изображение: Георги Илиев
В популярната психология често се среща тезата, че страданието идва не само от травмата, а от „историята“, която психиката изгражда, за да я прикрие. В стоицизма, а и в когнитивната терапия често се твърди, че не самите събития ни нараняват най-дълбоко, а значенията, които им придаваме.
Има психолози и психотерапевти, които не се ровят до изнемога в детството и миналото на клиента. Те просто задават нужните въпроси, за да може той сам да стигне до изводите от отговорите си. Понякога този процес е болезнен и неприятен, дори мъчителен. Човешкото съзнание се мята между фактите и тяхното тълкуване, трупано десетилетия. Нежеланието и невъзможността да се приеме дадено травмиращо събитие от миналото ни вкарва в плетениците на преиначаването, надграждането на спомените с въображение и в крайна сметка в търсене на полза от травмата. За дълго време влизаме в ролята на жертвата със заученото безсилие и се срастваме с нея.
Но ако ни се зададат правилните въпроси или ние сами се научим да си ги задаваме - изходът винаги е свързан с благотворното влияние на истината върху човешките трудности, техните корени и възприемането им от егото и ума.
Екзистенциалната терапия работи с въпроси като „Кой съм аз?“, „Как искам да живея?“ и „Какво е истинско за мен?“, припомня neurolaunch.com. Тази школа набляга на личната същност, свободата, избора и смисъла.
Провокативната терапия използва предизвикателни, преувеличени, противоречиви, а понякога и хумористични похвати. Целта е да се разклатят защитите и утвърдените мисловни модели, така че човекът да погледне по различен начин на собствените си убеждения и поведение.
Когнитивно-поведенческата терапия от своя страна изследва връзката между мислите, чувствата и постъпките. Човекът, който работи с вас, може неведнъж да ви зададе въпросите: „Какво доказателство имаш за това?“, „Има ли друга гледна точка, от която може да се погледне тази случка?“ и „Какво поддържа този проблем?“. Чрез подобни въпроси се проверяват установените убеждения, мисловните изкривявания и начините, по които човек сам поддържа своите трудности.
Предлагаме ви няколко начина за поставяне на въпроси, които могат да ви доведат до неочаквани разкрития за същността на сегашните ви трудности. Дори ако никога не сте посещавали психотерапевт, ако се научите да си ги задавате и да им отговаряте с пълна честност, вие ще узнаете за себе си много повече, отколкото сте подозирали, че можете.
- „Коя част от твоята личност се е появила само за да не бъдеш отхвърлен?“
Много хора осъзнават, че половината от живота им е минала в изграждане на черти на нрава, нужни единствено за приспособяване към чуждото одобрение и за просене на любов.
- „Ако ти гарантират, че никой няма да те осъди - как би живял?“
Тук изплува всичко: кой мрази работата си, кой живее с неподходящ човек, кой от 15 години играе ролята на силен, а отвътре цялата му същност е пречупена.
- „Каква полза имаш от своята болка?“
За психиката е „изгодно“ да остане в ролята на жертва. Егото тихо нашепва: не е нужно да променяш нищо, престани да рискуваш, така ще получаваш неизчерпаемо съчувствие. Хората се държат за страданието не защото искат да се измъчват, а защото се страхуват от живота без него.
- „На кого не можеш да простиш? В кого си се превърнал заради това?“
Тук мнозина замлъкват. Защото обидата отдавна се е превърнала в ядрото на личността.
- „Какво правиш всеки ден, знаейки, че те разрушава?“
Въпрос, който не оставя място за самозаблуда.
- „Кой си ти без своята травма?“
Когато терапевтът и клиентът заедно изследват едно болезнено преживяване, те постепенно откриват смисъла на случващото се и стигат до промяна. Специалистът с опит насочва вниманието към онези зони, които обикновено избягваме - ролите, които сме изградили, страховете, които ни управляват, и изборите, които отлагаме. Затова, дори извън терапевтичния кабинет, тези въпроси могат да служат като инструмент за самоанализ. Не дават лесни отговори – но помагат да се зададат правилните.
