Снимка: Център „Норбеков“ / Wikimedia Commons, с редакторска обработка.
„Мастер, търся истинското си предназначение.“ С тези думи се обърнал наскоро към учителя си един от последователите на Мирзакарим Норбеков. „Гледам го и си мисля: скъпи мой, ти днес вече два пъти още сутринта си го използвал, а дори не си го разбрал“. Това пише на страницата си във Фейсбук Норбеков. Според един от най-популярните автори, пропагандиращи алтернативната медицина, някои хора се вманиачават да търсят призванието си, мисията си, да израстват духовно, „да станат по-добрата версия на самите себе си“. И в това непрестанно търсене не осъзнават, че те отдавна разполагат с всичко, което им е необходимо, за да са „по-“, но не го прилагат в живота си, а продължават да търсят своето призвание.
Сега може би ще ви разваля настроението.
Може би ви е време да спрете са ставате по-добри във всичко.
Да-да. Стига вече сте се доизграждали „още малко“, стига сте се подобрявали, дисциплинирали, стига сте поправяли характера си, стига се работили върху увереността си. Стига сте търсили поредното умение, което мислите, че ви е необходимо за пълното щастие.
Възможно е всичко необходимо вече да го имате.
Проблемът е смехотворен - вие не използвате това, което имате.
Един човек умее да обединява хората около себе си, а двайсет години се гордее, че работи добре с таблични данни. Има уменията да вижда решението за пет минути, но още три дни си доказва, че „трябва всичко детайлно да преосмисля“. Има дарбата да е водач, а седи в ъгъла и интелигентно изчаква кога някой официално ще му разреши да бъде силен.
Идва един такъв при мен:
- Мастер, търся истинското си предназначение.
Гледам го и си мисля: скъпи мой, та ти сутринта отново го използва, два пъти. Просто дори не го разбра.
В какво се състои смисълът на това да знаеш своето място?
Там човек престава да пропилява половината си живот във водене на вътрешни преговори със самия себе си. Той бързо взема решения, успява да увлече хората с идеите си, даже гласът му звучи различно. Енергията му отива там, където от нея има полза.
И ако някой го гледа отстрани си казва - провървяло му е.
А просто той е на мястото, където неговите способности са престанали да бездействат.
Помислете в какво ви е силата - къде постигате всичко почти без усилия. За какво ви търсят хората най-често? Кое считате у себе си за най-обикновеното нещо? Кои задачи ви карат да се стегнете и концентрирате? До кого ако застанете се чувствате на мястото си?
Предупреждавам ви предварително - ще има смях.
Особено в момента, в който стане ясно, че вече около петнайсет години сте търсили точно това, което през цялото време е било с вас.
Ще ви съжаля, разбира се, за това. За около две минути.
После ще продължим да работим.
