Събития3 април 2023

144 години от обявяването на София за столица

Днес София притежава особено очарование и дух на възрастна дама

◄ ►

На днешния ден преди 144 години София става столица на Княжество България. Основна роля за това решение има професор Марин Дринов, съосновател на Българската академия на науките, а то е взето от Учредителното събрание във Велико Търново на 3 април 1879 г.

Видът на София по онова време никак не е бляскав, особено в сравнение с най-големия български град Пловдив, славното Търново или индустриалния Сливен. Населението наброява едва 12 000 жители, а следите от ориенталската култура все още са видими в бита на българина.

София започва да се събужда за културен живот едва в началото на новия век. Удачното географско разположение на града дава възможност тук да се образува и политически център. По това време пръст в това София да придобие по-съвременен вид, има кметът Димитър Петков, който е смел, непреклонен и със замах разчиства всичко ненужно в града. Строят се забележителни здания като Народното събрание, Софийският университет „Св. Климент Охридски”, храм-паметникът „Св. Александър Невски” и др.

За кратко време от почти празен град с минимално население и къщи, без електричество, София се превръща в средище, което буди у хората почитание. Те я възприемат като нещо чудновато, необичайно и любопитно. В списание „Сердика” от 1940 г. четем: „Когато искат да подценят мнението на някого, който не е излизал от селото си, казват: „Бре, ти много знаеш! Като че в София си се учил!” Също така за някого, който обръща по-голямо и по-особено внимание на облеклото си, възкликват: „Наконтил си се като софиянец!”

Днес вече подобни изрази сякаш не са меродавни, но това не пречи на София да притежава едно особено очарование и дух на възрастна дама. Тя като че ли е облякла най-красивата си пъстра рокля, сложила е парфюм с ориенталски нотки и чака да се похлопа на вратата й, за да разказва своите прелюбопитни истории за интересно минало, цветно настояще и обещаващо бъдеще.

Тук можеш да прочетеш интересния пътепис на Михаела Ценкова, публикуван в Списание 8, брой 12/2016 г.