Родното място на аперитива – това e Торино. Преди век и половина тук възникнал обичаят в края на деня хората да си кажат „Наздраве!“ с чаша в ръка, пълна с тръпчив, освежаващ вкус, парченца лед и ... обещание за лекота. Точно като самото уверение в италианското значение на думата Aperitivo - „нещото преди“.
Въведението във вечерно отпускане, прелюдията към свободата след още един работен ден. Усмихнатият ритуал на отдиха. Минутите се спускат по мраморните стъпала на дворците, часовниците със златни стрелки забавят такта. Ранната вечер е дошла и разпуска косите си по площадите.
Напитките вермут и мартини са също родени в Торино. Безгрижие в чаши, кънтящи в привечерна наздравица. Леко опиянение и искрящ смях. Кубчета охлаждащ лед в жегата. И толкова чувственост! Намекната, премълчана, преживяна...
В родината на аперитива Торино, към чашите винаги се добавят апетитни малки „хапки“ - маслини и сирене, хрупкави късчета домашен хляб и солети, кокетни мини-сандвичи и чинийка с чипс. Поръчал си само два коктейла, а ето, че изведнъж масата е отрупана с безчет дребни блюда. А зад техния порцеланов ръб залезът тихо наднича... А ти му намигаш.
Катедралните камбани ехтят, a с тях, като невидим воал над града, се разнася въздишката на залеза. Цялото лятна наслада избухва в чашите. Наздравица, влюбване, тайна целувка. И явно докосване. Редове ненаписани. Тананикани мисли. Точно там – на ръба на чашата, озарена от последните лъчи на лятното слънце.
