Торинската плащеница. Ликът на Исус върху парчето плат, оцеляло в безброй столетия, в пожари, в мрак на душата, в бездните от въпросителни, в неверието без дъно.
Ето ме вече от седмица в културната и историческа съкровищница на Италия с име Торино. Сърцето на този град - то се съхранява в саркофаг, зад специално остъкление и температури, в отсъствието на оксидиращ кислород. Вътре е лененият плат, достигнал дните ни от незапомнени, неказани и недоказани времена. И макар прозорци да липсват - сякаш се озoваваш пред най-огромния прозорец. И макар да няма огледала - ето че си застанал пред най-гигантското огледало!
Гробното покривало, запазило необяснимия отпечатък на мъртъв мъж - около 30 годишен, дългокос и висок, нечовешки изтезаван, със следи от забити в тялото гвоздеи, с рани от тръни върху челото и много засъхнала кръв.
Мъж, прикован върху един кръст и малтретиран до смърт. С цялата човешка жестокост - онази, която единствено ние, хората, никога не сме губили.
Рим и неговият Ватикан и до днес нямат категорично отношение към Торинската плащеница. Формулировките са неангажиращи, премислени, умишлено мъгляви. По-скоро я считат за обект с историческа символика, отколкото за светиня. Но почти всеки един папа в последните столетия (включително и последните пет божи наместници на земята) е коленичил и се е преклонил пред парчето плат, оставящо до днес водещите световни учени разколебани.
Тайнство. Тази всеобхватна дума е единствената, около която се обединяват безусловно в обясненията си вяра и наука. Самото погребване на Исус след смъртта му на кръста бива описано в три от Евангелията на Библията по три различни начина. Варира от това, как мъртвото Му тяло бива повито и поставено в каменна ниша (в Евангелие на Матея), до ритуалното измиване и обтриване с миро, алое и благовонни масла, преди да бъде обвито с покривало-плащеница от лен (Евангелие на Йоан).
Научно изследване от 1978 година доказва, че по материята на артефакта има следи от растителни видове, които и до днес виреят единствено в Палестина. И не е само това: открити са следи от съставни вещества от алое и миро на местата, където върху плата са се отпечатали раните от приковаването.
Кръвта в засъхналите петна е истинска. Науката, макар и неохотно, го признава. Факт. И още един факт: Ватиканът категорично отказва да й бъде направен ДНК-анализ.
Смайващо липсват пигменти от каквито и да било видове боя или оцветяване. Казано другояче, платното не е изрисувано от човешка ръка. Най-новите научни изследвания от миналата година доказват, че днес все пак е възможно ефектът на този отпечатък да бъде постигнат в лаборатория - чрез облъчване и изключително силна ултравиолетова светлина. Сиреч, когато едно мъртво тяло излъчва енергия, подобно на Слънце... Становищетo на комисията дословно гласи: „Няма химическо или физическо обяснение за възникването на отпечатъка върху тъканта“.
Никоя друга реликва в човешката история не е предизвиквала науката в толкова отчаяна битка за опровергаване. Списъкът с научни съмнения е безкраен. Ето само част от твърденията на скептиците:
- засъхналата кръв е безспорно истинска, но дали изобщо е човешка;
- погребалните плащеници, намерени в други хилядолетни каменни гробове на Йерусалим, изглеждат съвсем другояче, формата и дизайнът им не са същите;
- защо в плата има нишки, датиращи от 13-ти век и как може да сме сигурни, че точно тези нишки са от конците на монахините, закърпили платното след един от многото пожари, в които е оцеляло;
- да, рентгеновата експертиза доказва, че структурата на ленения плат е сходна с тази на древноегипетските мумии отпреди повече от две хиляди години, но доколко може да се вярва на рентгена;
- защо до 14-ти век, когато плащеницата се появява в една малка френска църква, дарена от рицаря Жофроа дьо Шарни, за артефакта не се споменава където и да било.
Съмнения. Неубеденост. Неверие. Подозрения. Неопределеност. Боязън. Опасения. Страх. Безбожие.
А Ватиканът мълчи.
Изключително рядко Торинската плащеница бива публично изложена за вярващите. Буквално само десетина пъти в последното столетие. И всеки път милиони поклонници се стичат да я съзрат. Невярващите се превръщали във вярващи...
В центъра на Торино е. Зад специалното остъкление, защитена в своя саркофаг. Не позволяваща разгадаване. Съществуваща. Иконообразна.
Огледало, през което самото Божие Тайнство се вглежда в теб и те пренася отвъд хоризонта на всички отговори и въпроси. И нашепващо: „Вярата започва там, където обясненията замлъкнат“.
