Храна за щастие24 април 2025

Джийн Рот: Вярвайте в себе си повече, отколкото в храната

Ако се насилвате с цел да отслабнете, ще се превърнете в душевно опустошен и посрамен човек

снимка: iStock

„Една водеща веднъж ме попита как могат хората да променят отношението си към храната. Когато й отговорих че първата стъпка е да проявим разбиране, тя възкликна: „Разбиране? Това ли било? Трябва да приемем, че за да настъпи промяна, е достатъчно само да разбираме себе си?

Да, това е първата стъпка. Защото докато не разбереш за кого се имаш, не е възможно да настъпи истинска промяна. Дори и да имаш достатъчно късмет в живота и да получиш всичко, което искаш, човекът, който получава тези неща (съобразно твоето усещане за себе си) ще продължава да е жалък бедняк. На всичкото отгоре – и дебелак.“ Това пише Джийн Рот в бестселъра си „Жените, храната, Бог“, преведена от Гаяне Минасян и достигнала до българския читател благодарение на издателство „Изток-Запад“.

Според авторката животът може да ни е дарил с пари, любов или стройни крака и въпреки това да се чувстваме изолирани от всичко хубаво в битието. Независимо в какви обстоятелства попадаме, най-дълбоките ни убеждения винаги отново ще слагат личността ни в добре познатите шаблони, които асоциираме с нашето „аз“, пише тя.

„Ще бъде невъзможно да запазим новото си тегло. Ще имаме желаното, но няма да може да повярваме, че ни се случва наистина. Ако някой ни обича истински, ще го отритваме, смятайки, че е непривлекателен, повърхностен или скучен. Ще се чувстваме като шарлатани, които живеят нечий чужд живот. Ето защо отново ще се върнем в кожата и живота, лишени от любов, във формата и вида, които са ни най-познати.“

Рот категорично заявява, че е невъзможно да настъпи трайна промяна, ако ние не разберем, че следваме курс към разрушение и обреченост, че сме женени за пристрастеността към храненето и произтичащите от нея проблеми. Трябва да осъзнаем, че ние сами сме се вкопчили в тази пристрастеност и макар и несъзнателно, не е възможно да настъпи трайна промяна.

Авторката на „Жените, храната, Бог“ е убедена: това се случва, защото се опитваме да вървим срещу собствената си вътрешна предразположеност; да преодолеем въздействието на най-дълбоките си убеждения и представи за живота.

„Видът на тялото ви се подчинява на вида на убежденията ви за любовта, важните неща и границите на възможното. За да промените тялото си, е необходимо първо да разберете какво го формира. В никакъв случай не трябва да се борите срещу него, да го насилвате, да го подлагате на лишения и да се срамувате от него. Единственото, което е необходимо, е да го приемете и да го разберете. Защото ако се насилвате, лишавате и унижавате с цел да отслабнете, най-много да се превърнете в наплашен, душевно опустошен и посрамен човек, който за кратък момент ще бъде и слаб. Ако се малтретирате (като се обиждате или заплашвате), вие ще си останете едно наранено човешко същество, независимо колко килограма сте свалили. Когато демонизирате себе си, насъсквате една част от себе си срещу друга – железния си юмрук срещу бездънния си глад, – вие ще се чувствате раздвоени и подлудени. Ще живеете в постоянен страх, че тази част от себе си, която държите под ключ, ще ви издебне, когато най-малко очаквате, и ще съсипе живота ви.“

Свалянето на килограми по метод, който ви внушава, че ако следвате вътрешните си импулси ще изпоизядете де що може, наподобява опити за строеж върху пясък: без стабилна опора новата постройка бързо се сгромолясва. Това споделя авторката на книгата, която дълги години спазва всевъзможни диети и ту сваля, ту качва килограми в големи диапазони.

Ако се стремим към трайна промяна, тя трябва да се осъществи първо в невидимото – чрез разбиране, търсене и непредубеденост; чрез осъзнаването, че съществуват жизненоважни причини за начина, по който се храним, споделя Рот на семинарите си.

Ако вярвате в себе си повече, отколкото в храната, ще престанете да я използвате така, сякаш е единственият ви шанс да запазите разсъдъка си. Когато видът на тялото ви престане да отговаря на вида на убежденията ви, килограмите ще започнат да се стопяват. Да, наистина е толкова лесно.

За да престанете да се втурвате неистово към храната, трябва да започнете да разбирате не само с ума, а и с тялото си, че има нещо по-добро от необузданото нагъване, Ако това стане, ще успеете да запазите теглото си, след като сте го свалили.