Епизодите в българската история, при които може да се постави плашещият етикет "тероризъм" всъщност съвсем не са малко. Отвличания, атентати, конспирации, чиято цел е да постигнат желаната от организаторите им промяна на статуквото изобилстват в родната летопис. Днес ще ви представим една от тези случки – отвличането на самолета, изпълняващ полета София – Варна, на 7 март 1983 г. Събитие, останало в историята с названието "Виенският случай".
Карта на Европа от времето на „Желязната завеса“
През онези години мнозина се опитват да избягат от комунистическия строй в България. Някои искат да го направят с кораб, други – с влак или кола, трети пресичат граници през нощта с риска да бъдат застреляни от граничарите. Разбира се - вариант били и самолетите. Една от честите практики била да се ползват по-далечни дестинации, при които се налагало самолетите да спират на определени летища, за да презаредят гориво. Използвайки момента, хората слизали, за да се предадат на местните власти, искайки политическо убежище. Главен фактор за успех тук бил късметът.
Има обаче и далеч по-крайни и брутални опити, достойни за съвременна холивудска продукция. Именно такъв е "Виенският случай" от 1983-а. Четирима младежи между 17 и 22 години се решават на бягство от родината - Лъчезар Иванов, Красен Гечев, Ивайло Владимиров и Валентин Иванов. И четиримата са от София, и четиримата имат проблеми и сблъсъци с властта, и четиримата търсят бъдеще далеч от България. Планът им за бягство е изключително дързък. Мотивирани от разказа за поляк, отвлякъл самолета Бургас–Варшава година по-рано, те решават да сторят същото. Намеренията им са да отвлекат самолета, изпълняващ полета София–Варна, и да пренасочат курса му в посока Виена. Там, стъпили на австрийска земя, да потърсят политическо убежище и да намерят нов живот.
Започва подготовката. Първата задача на бъдещите терористи е да се снабдят с паспорти. Това е голяма трудност, защото Валентин като войник не разполага с такъв, а Лъчезар е изгубил своя. В крайна сметка успяват да намерят паспорти. Другата трудност е да се осигури западна валута, която се търгува на черно. След доста перипетии четиримата се сдобиват с 300 долара и 100 марки – пари, с които да се установят след кацането си във Виена. За датата на бягство избират 7 март.
Ето как се развива уреченият ден: Неочаквано, ден по-рано Валентин се озовава в ареста на поделението, където служи. Все пак успява да избяга и с такси пристига в София. Преоблича се с цивилни дрехи и се среща с другите трима заговорници. Почерпват се обилно в ресторант и потеглят към летището, където минават през барчето и изпиват по една голяма водка за кураж. Планът им за действие е да се разделят на две двойки, за да не будят подозрение. Уговарят се да минат проверката преди самолета през 15 минути, отново за да избегнат съмненията. За самата проверка планират да скрият хладни оръжия в катарамите на коланите си („оръжията“ им са джобни ножчета с остриета под 10 сантиметра, закупени само няколко часа по-рано от магазин в София). Двама от младежите обаче нямат колани и пускат ножчетата направо в джобовете си. Успяват да минат проверката без проблем, тъй като в онези времена контролът по летищата е далеч по-лек от днешния. Избират да седнат на последните четири седалки в самолета, за да могат да следят всичко, което се случва на борда. Малката машина „Ан-24“ отлита от летище София точно в 18 часа.
Стоян Милков - един от преговарялите с терористите
Петнайсетина минути по-късно планът им влиза в действие. След раздаването на сладки и кафе, стюардесата е повикана от Валентин, който симулира повръщане. В момента, в който тя се приближава до него, той я сграбчва и опира ножа си в гърлото ѝ. Красен и Ивайло изваждат коланите си и ги увиват около вратовете на пътниците пред себе си. Лъчезар скача на пътеката и заявява, че ако някой се опита да ги спре, ще бъде наранен. Да преговаря с тях е изпратен един полковник от пътниците, който предава на пилотите исканията на похитителите.
Ултиматумът е самолетът да бъде пренасочен към Виена, иначе те ще започнат да убиват пътниците един по един. Пилотът съобщава по радиоуредбата, че това е невъзможно, тъй като самолетът е зареден с гориво, достатъчно да стигне до Варна, но не и до Виена и предлага да отклони самолета към Истанбул. Това обаче не се харесва на четиримата младежи, които дори раняват стюардесата, за да покажат, че няма да отстъпят. Заплашват, че разполагат с бутилки експлозивна течност, които ще взривят, не бъдат ли изпълнени техните желания. Трябва да се действа бързо. Пилотът решава да продължи с курса към Варна.
Тамошните летищни служители са уведомени за ситуацията само десетина минути след началото на отвличането. Вземат мерки, подготвят тактики за действие. Похитителите трябва да са убедени, че пътуват към Виена, а всъщност да кацнат във Варна, където да бъдат обезвредени от специалните служби. За да успее планът на МВР – Варна целият ток в града е спрян, иначе заговорниците лесно биха разпознали морето заради градските светлини и планът на полицията би се провалил. Докато самолетът кръжи над Варна, за да изразходи гориво и да симулира по-дългия полет към Виена, в крайморското летище кипи трескава подготовка. За "австрийски" служители са избрани двама от работещите на летището, владеещи безупречен немски - Марта Константинова и Стоян Милков. Тяхната цел е да заблудят младежите, че вече се намират във Виена. Веднъж освободили заложниците, четиримата заговорници трябва да бъдат обезвредени от командосите.
Минути преди осем вечерта самолетът захожда и каца на стотина метра от пътническия терминал на летище „Варна“. Вратата му се отваря и избраните служители влизат. Те се представят на тримата похитители (четвъртият – Валентин, през това време е заключен в тоалетната със стюардесата, заплашвайки, че ще я убие) като служители на австрийските авиолинии. Секунди по-късно планът на полицията се проваля, защото Лъчезар забелязва, че Стоян Милков е облечен с яке, произведено в България. Четиримата заговорници побесняват, а Валентин крещи от тоалетната: "Излъгахте ни! Това не е Виена! Сега ще колим!".
Налага се мигновената намеса на спецчастите, които щурмуват самолета. Нахлуват през багажното отделение и обезвреждат тримата младежи в салона на самолета. Разбиват вратата на тоалетната, където стрелят по Валентин, секунди преди той да пререже гърлото на стюардесата. Той успява да я нарани тежко, но за щастие не фатално, по гърлото. Пътниците, изпаднали в шок, скачат да се саморазправят с похитителите и командосите едва ги спасяват от побеснелите пасажери. Потенциалната трагедия е осуетена.
Равносметката от отвличането: 10, 9 и 7 години затвор за Лъчезар, Красен и Ивайло. Екипажът на самолета и служителите, участвали в акцията по обезвреждането на похитителите, са наградени. Единствената жертва на отвличането е Валентин.