ЛюбопитноДжорджия Николова / 24 август 2016

Как да се справим с ревността?

Страхът се претворява в ежедневието ни постоянно, а ревността е едно от неговите проявления

Джорджия Николова води рубриката „Вечните въпроси" в Списание 8, а неотдавна стартира и нейната онлайн рубрика. Очакваме вашите въпроси към Джорджия - пишете ни на office@ossem.eu!

Още за Джорджия - четете тук.

Как да преборим страховете си?

Как да обикнем врага си?

Така се получава, че понякога от много любов хората започват да генерират страхoве. Страхът, че човек има нещо, което много обича и може да изгуби, е ревност. Така всъщност човек не допуска любовта на 100 процента. Става един затворен кръг, в който човек обича, но не може да обича, защото го е страх да не загуби любовта. Парадокс! Този феномен се наблюдава и под други форми в света, не само при любовта.

Когато ти ревнуваш...

Да кажем, че обичаш някого толкова много, че му забраняваш да общува с други, освен с теб. Тогава ограничаваш душата му и твоята любов в този случай не е проявена, а е проявена привързаността ти към тази личност. Затова, ако обичаме някого, е важно да вярваме в тази любов и да не поставяме бариери на ревността в нея. Познатата мисъл, че любовта дава свобода, трябва да бъде приложена тогава, когато има най-голяма опасност да ревнуваме.

Свобода!

Философски погледнато, една любов трябва да бъде премервана през погледа на свободата. Ние, хората, сме свикнали, че като обичаме някого, трябва да си го присвоим изцяло и той да обича само нас. Но да не забравяме, че докато обичаме някого, който е предназначен да бъде с нас в определен момент, в определен живот или в определен божествен план, чрез тази любов ние трябва да можем да осъществяваме и всички други контакти.

Когато теб те ревнуват...

Ако някой е ревнуван много, той би трябвало да се погрижи другият, който го ревнува, да разбере, че ревността е излишна, ако любовта е реална. Това трябва да бъде изказано и обяснено. Всъщност, хората пренебрегват ревността в много случаи. Например някой ревнува някой друг, вторият пренебрегва ревността и започва да пренебрегва живота си, близките си и всичко останало - дава на този човек всичко и първият продължава да го ревнува. Това е показател, че тази любов все още не е достигнала максимума си, където има нужната свобода и широта, за да бъде просто любов.

Баланс

Любовта трябва да бъде една мащабна свобода, която да дава въздух на душата и да ѝ дава пространство да се развива. Затова е много важно, когато някой ревнува без причина, той да не страда от това, а да се опитва да бъде балансът между крайностите. Защото едната крайност е човекът да излиза с приятелите си и да прави само това, което той иска, без да уважава половинката си. А другата е да уважава половинката си и никой друг. Трябва да се намери златната среда, което значи да уважава и половинката с нейните изисквания, и всички останали около себе си.

Образователна програма

Ако човек е ревнуван, той може винаги да намери средата между тези две крайности и да ги балансира. Това са единствените условия, при които душата, която ревнува (не тази, която е ревнувана) ще може да се освободи от този модел на мислене.

Защото казваме, че много се обичаме, а в момент, в който видим, че има възможност някой да ни изневери или да общува с някого, с когото ние не искаме, започваме да се страхуваме и програмираме това нещо в пространството. Все едно подтикваме половинката си към такъв тип поведение чрез ревността. Но това са просто едни илюзорни модели, по които да стигнем до реалността - пътни знаци за духовно растящия човек. Една ревност за духовно извисения човек би била просто условие, в което да се развива. По същия начин за един ревнив човек това работи като образователна методика, дори той да не го разбира.