„За кого се сещаш, когато се сещаш за някого?“

Макар да е клише, в стиховете на Константин Трендафилов всеки наистина може да открие частица от себе си. Утре (14 април) от 19 ч в клуб „Карусел" е премиерата на дебютната му стихосбирка с оригиналното заглавие „За кого се сещаш, когато се сещаш за някого". Заедно с редактора Марин Бодаков са избрали около петдесет стихотворения, които да включат в нея. Младият поет споделя, че любовта му към писането се е зародила благодарение на родителите му. Ето какво още разказа той за Списание 8.

- Какво не знаят читателите за Константин Трендафилов?

- Не знам. Ако искат да попитат, аз нямам абсолютно никакви тайни. Всичко, което не е лично за мен, могат да го разберат от нещата, които пиша, и от социалните мрежи. Наистина не се сещам за такова нещо. Честно. 

- Какво те прави това, което си?

- Предполагам, че е комбинация между това, което съм, и това, което не съм. 

- Спомняш ли си за какво мечтаеше като дете?

- Да, перфектно си спомням. Винаги съм имал силно влечение към лекарската професия, дори до ден днешен. И съвсем не скрито споделям, че част от плановете ми са да се занимавам с някакъв вид мануална терапия по-нататък. Просто това ме вълнува. Също така като малък мислех, че ще се занимавам с банкерство, звучеше ми престижно. Но когато изкарах тройка за края на годината по математиката в пети клас… ми стана ясно, че това може би не е за мен.

- Ти ли избра да пишеш или писането избра теб?

- Колкото и странно да е, мисля, че то ме избра. Никога не съм харесвал, когато някой помпозно каже: „Изкуството ме избра". В случая мисля, че родителите ми са основните хора, които трябва да бъдат „обвинени" за това нещо. Ако те не бяха хората, които са, не мисля, че аз щях да съм това, което съм. 

- Коя е книгата, която в момента стои на нощното ти шкафче?

- „Точният мерник" на Кърт Вонегът. 

- Кое предпочиташ и защо: да пишеш за истории, които си преживял, или да измисляш такива?

- Със сигурност предпочитам да измислям такива истории. Много малка част от стихотворенията, които хората са чели, са по истински случай. Всичките са вдъхновени от нещо, което по някакъв начин ме вълнува или от някаква тема, която има тяга за мен. Но голяма част от тях са от лицето на човек, който е много силно наранен от някаква несподелена любов – „аз я любя, тя мен – не", този добре познат мотив в литературата. Нещо, което, честно казано, на мен не ми се е случвало никога.

- Кое е по-голямо вдъхновение – болката или щастието?

- Щастието за мен е абсолютният убиец на творческия порив. Спомням си, че бях щастливо влюбен преди година и половина – тогава не написах дори два реда. Опитвал съм се да възхвалявам това колко ми е хубаво, но… 

- От какво те е страх?

- Страх ме е от много неща. Аз съм дългогодишен хипохондрик – боя се от болести. Вторият ми най-голям страх е от неочакваните обрати в живота. Аз съм преживявал няколко такива и знам колко е гадно, когато си на много хубаво място и изведнъж се озовеш на много лошо. Като цяло се опитвам да не мисля за бъдещето, защото, мислейки за него, само страх изниква в главата ми. Аз съм страхлив човек, който много се бори с това. 

- В какво вярваш?

- Вярвам, че всички хора са добри. Наистина го вярвам. Ако някой не е добър и не се държи добре, това е защото има някакъв проблем. И състраданието е единственият подход към кофти хората.

- А за какво си благодарен?

- За всичко. Част от философията ми за живота е да съм благодарен. Ако сведем нещата до абсолютна простота, животът има хубави и лоши моменти. И трябва да си благодарен, когато има хубави, а когато има лоши - да се сещаш за хубавите неща. Аз съм щастлив човек, много рядко съм нещастен и мисля, че се базира на това – благодарност за всичко, което ми се случва. 

- Ако наистина думите са оръжие – коя е битката, която ти водиш с тяхна помощ?

- Мисля, че е битката срещу пошлостта, простотията и клишетата. Мисля, че в последно време се отвори една врата за масите към поезията, което е страшно хубаво от една страна. Поезията е изкуство, което не е задължително да е само за салон и за елита. Все повече хора започват да се интересуват от поезия, да се вълнуват от нея. Но от друга страна, това не само отвори една врата, а открехна кутията на Пандора. Страшно много хора започнаха да извличат дивиденти от тези маси, които са необразовани, които искат да четат поезия. А това означава, че много клиширана и слаба поезия започна да блика отвсякъде. Просто има конфликт между тези две неща, но не мисля, че това всъщност е нещо лошо. Дори сто души от тези хиляда, за които е модерна поезията в момента, да станат верни фенове и да продължават да четат – това си е чиста печалба за литературата. Разбирам защо някои хора не се кефят на това, абсолютно ги разбирам, но в крайна сметка мисля, че трябва да гледаме малко по-напред от днешния ден. Всичко, което разширява пазара, е добре за абсолютно всеки от него. 

- „За кого се сещаш, когато се сещаш за някого?"

- Ще излъжа, ако кажа, че всички стихотворения са по истински случай. Въпросът е, че колкото и да не харесвам тази дума, голяма част от тях са „вдъхновени" от една моя връзка, когато бях малък – highschool sweetheart, както се казва. Всеки си има тийнейджърска любов. Повечето хора я преглъщат и продължават напред. Аз също съм я преглътнал и съм продължил напред, но по някакъв начин продължавам емоционално да съм все още там. Някаква котва съм хвърлил, нямам идея защо. Ако ще сънувам някого, вероятно ще е това момиче. Ако ще подуха някакъв вятър с определен мирис и ми върне някакъв спомен, вероятно това ще е спомен с това момиче. Това за мен е странно и интересно, защото оттогава са минали около девет години. Това е било незряла и инфантилна връзка. От призмата на днешния ден знам, че е била и безсмислена, но просто ме изумява как по някакъв начин сетивата помнят. И това е голямата мотивация според мен да избирам нещастната любов като тематика. Честно казано смятам, че тая книга е ножчето, с което се опитвам да срежа конеца към това минало. 

- Кой е отговорът, който искаш да дадеш на незададен въпрос?

- Спрете да правите тъпи хора известни – какъвто и да е въпросът. 

***

Още от Константин - четете тук.