Снимка: Towfiqu Barbhuiya, Unsplash
Има хора, които в периоди на силен стрес загубват почти изцяло съня си или имат сериозни проблеми с храносмилателната система. Други изпитват странна болка в различни места от тялото си без да имат конкретно заболяване, което да я предизвиква. А трети просто минават през тревожния си епизод без никакви физически промени. Може ли даден симптом да се счита за „метод за адаптация“ - и къде е границата между полезната психосоматична метафора и научния мит? На тези въпроси отговаря в блога си Наталия Светлакова - психолог и специалист по психосоматика.
Свикнали сме да възприемаме болестта като разстройство в тялото. Но понякога симптомът възниква не само като следствие от нараняване, инфекция или друг биологичен процес, но и във връзка с продължителното приспособяване на човека към стрес – телесен, душевен и свързан с обществената среда. Понякога пациентът го изразява много точно: „Разбирам всичко в главата си, но тялото ми продължава да реагира.“
Съвременната психосоматика ни призовава да изоставим двете крайности: „всичко е на нервна почва“ и „психиката няма нищо общо с това“. Човек е единна система, в която мозъкът, нервната, ендокринната и имунната система, поведението, емоциите и обществената среда постоянно си взаимодействат.
Не е тайна за никого, че при промяна на външните условия тялото пренастройва дейността си. Променят се сърдечната честота, дишането, равнищата на хормоните на стреса, вниманието, мускулното напрежение, храносмилането и много други процеси. Проблемът възниква, когато защитните сили на тялото се задействат твърде често, твърде дълго или не получават достатъчно време за възстановяване.
Ако човек не може да се справи със стреса, тревожността, гнева, скръбта, ревността, потиснатостта – тялото постепенно започва да плаща за постоянната готовност за опасност, предавана от мозъка към всички системи в човешкия организъм. Това не означава, че стресът непременно причинява заболяване. Рискът зависи от различни фактори – биологични, психологически, поведенчески и обществени.
Тялото реагира не само на самото събитие, но и на начина, по който то се възприема, с какви възможности разполага човекът, спи ли добре, как се възстановява, действа, избягва или решава проблеми и какви са взаимоотношенията му с хората около него.
Реакцията на стрес не зависи от една единствена причина, а от взаимодействието между биологичните особености на човека, житейския му опит, поведението, обществената му среда и начините за справяне със стреса. Ето защо съвременната психосоматика разглежда връзката между тялото и психиката като сложна система, зависеща от множество фактори, а не като проста верига от емоция към болест.
Понякога тялото „помни“ не събитието, а начина, по който е реагирало. И все пак твърдението „тялото помни това, което психиката е потиснала“ не е съвсем точно. Истината е малко по-сложна – травматичните преживявания и продължителният стрес могат да променят работата на системите за овладяване на стреса, емоционалните реакции, вниманието към телесните усещания, съня, поведението и личното усещане за симптомите.
КАК ТЯЛОТО ВИ ПРЕДУПРЕЖДАВА
Когато продължително време не обръщате внимание на умората, стреса, тревожността и нуждата от почивка, тялото се превръща в основния показател, който ви кара да забележите степента на претоварването. Докато човек е зает с решаването на външни проблеми, вътрешното му състояние може да остане незабелязано. Но симптомът привлича вниманието към себе си, което прави невъзможно пренебрегването на проблема. Болестта понякога принуждава човек да прави неща, които преди не си е позволявал. Повелите на тялото са „спри, откажи се, помоли за помощ, промени натоварването, кажи истината, отстоявай правата си, погрижи се за себе си“. Когато човек се справя с трудностите в продължение на години само чрез самоконтрол, потискане на емоциите, избягване или постоянно напрежение, продължителният стрес може да затвърди определен повтарящ се кръг от реакции.
КАК ДА ИЗСЛЕДВАТЕ СИМПТОМА СИ
Наблюдавайте се задълбочено в продължение на 7–14 дни. Не е нужно да записвате всичко. Няколко реда ще са достатъчни. Опишете определената случка, след която са започнали болежките ви. Задайте си въпроса какво се е случило в часовете или дните преди симптомът да се влоши. Спомнете си какво сте почувствали – не само телесно, но и душевно (тревожност, гняв, страх, безпомощност, негодувание, напрежение, умора, вълнение).
Отбележете тревожните мисли – не мога да се справя, трябва да го изтърпя, не бива да показвам слабост, нещо лошо със сигурност ще ми се случи. Как сте реагирали – заглушили сте тревожните мисли, забързали сте още повече, засилили сте самоконтрола, отложили сте решение, отказали сте помощ, забранили сте си почивка?
ПРОМЯНАТА
Правилата, които трябва да следвате, за да се освободите от психосоматичните неразположения, изискват да сте възможно най-честни със себе си и да не се страхувате от промяната. Вие отдавна знаете какво да направите, просто започнете да действате:
- Избягвайте ненужния стрес;
- Научете се да казвате „не“;
- Преглътнете гордостта си и помолете за помощ;
- Научете какво е смирение и признайте гнева си;
- Спрете да се стремите да управлявате всичко и всички;
- Внесете във взаимоотношенията си търпимост, мекота, отзивчивост и добронамереност;
- Позволете си да си починете;
- Спрете постоянно да очаквате най-лошото.
И тук някъде, след усилията и действията ви, ще се появи възможност за промяна – не защото „изключваме болестта с правилните мисли“, а защото започваме да променяме самия начин, по който реагираме на стреса.
И тогава симптомът престава да бъде просто враг. Той се превръща в един от знаците, че нещо в живота ви се нуждае от промяна. Не е смъртна присъда. А знак да проучите цялостното си състояние и да промените онези страни от начина си на живот и взаимоотношенията с околната среда, които принуждават тялото ви да поема удара на стреса.
