Подкрепете ни!




ИзкуствоНайден Колчев / 02 февруари 2021

Джордж Оруел - Пророк на тъгата

Надали днес някой се съмнява в безсмъртието на Биг Брадър. И това е повече от притеснително...

Джордж Оруел - Пророк на тъгата
Статията е публикувана в Списание 8, брой 12/2020 г.

Всеки е чувал за Биг Брадър, мнозина употребяват израза „все едно сме в роман на Оруел“, колко обаче са чели „1984“? Той е станал толкова съществена част от съвременната попкултура, че вероятно е един от най-познатите и НЕчетени от „масите“ роман, редом например с „Параграф 22“ на Джоузеф Хелър.

Самият израз „масите“ звучи доста оруелски, но няма как – това е неговият свят – уж измислен, но крайно познат.  Свят, за който десетилетия след края на студената война наивно си мислехме, че е част от миналото.  Уви, както казва Джордж Оруел: „Който контролира миналото, контролира бъдещето. Който контролира настоящето, контролира миналото...“

ЕРИК БЛЕЪР
През 1903 г. в Мотихари, Британска Индия, се ражда Ерик Блеър. Година по-късно вече живее с майка си и по-голямата си сестра във Великобритания. Явно с баща си не са особено близки, защото до 1912 г. той ги посещава само един-единствен път. Ерик Блеър завършва колежа „Итън“, след което служи няколко години в колониалната полиция в Бирма, където  вижда как „малцинството е способно да управлява мнозинството“.  След кратка авантюра в Париж през 1932 г. става учител в Лондон.

„Ако не си революционер, докато си на 20, тогава на 50 години ще си изкопаемо“ - Ерик Блеър се вписва идеално в тази сентенция на Бърнард Шоу. През 1936 г. той вече е в Барселона, за да воюва срещу режима на Франсиско Франко в испанската Гражданска война. За разлика от повечето чужденци, той не се присъединява към Интернационалните бригади, а към комунистическата и антисталинистка фракция на троцкистите Работническа партия за марксистко обединение.

През май на следващата година той е ранен в гърлото, но въпреки неблагоприятната прогноза, че ще загуби гласа си, започва бързо да се възстановява. Съвсем скоро обаче получава лоши новини – комунистите, които вече са постигнали частичен контрол в Гражданската война, започват да преследват и да унищожават всички привърженици на Лев Троцки. Ерик Блеър е принуден да бяга. По-късно става учител в Лондон, а през 1941 г. започва работа в радио Би Би Си. Записи от предаванията и гласът му обаче липсват.



РАЖДАНЕТО" НА ОРУЕЛ
До този момент той вече е придобил сравнителна известност с „Бирмански дни“, която е вдъхновена от неговия престой в Бирма, и „Почит към Каталуня“, в която разказва за своите наблюдения и впечатления от Гражданската война в Испания. Любопитна подробност е, че в своето есе от 1945 г. „Ти и атомната бомба“ Оруел използва термина „студена война“ за пръв път в познатия ни днес смисъл, като има предвид последиците от атомните бомбардировки на САЩ върху Япония.

Семейството на Ерик Блеър обаче не смята писателската му кариера за нещо сериозно. Това е и една от причините той да смени името си на Джордж Оруел. Избира Джордж, защото е едно най-разпространените имена във Великобритания, а по-това време е и името на самия крал. Оруел пък е река в Съфолк, в близост до която живеят родителите му. Всъщност той използва това име само като псевдоним. Така и не го сменя официално в документите си.

Първата от двете най-известни творби на Оруел излиза през 1945 г. Това е антиутопичният роман „Фермата на животните“ – явна критика на сталинизма и самия Сталин. От него е и безсмъртната фраза, която мнозина знаят и цитират, често без да са наясно с произхода `и: „Всички животни са равни, но някои са по-равни от други“. Това е и същината на тази назидателна, поучителна политическа басня, която подобно на „1984“ е една от най-издаваните книги на миналия век.



„1984“

Докато пише „1984“, Оруел се разболява от туберкулоза. Състоянието му се влошава и той е приет в болница. Скоро все пак се стабилизира и дописва романа си. „1984“ е завършен през 1948 г.  и излиза през юни следващата година. Отначало идеята на Оруел е да се казва „Последният човек в Европа“, но впоследствие го променя на „1984“. В известен смисъл той пресъздава заобикалящия го свят през 1948 г. Чудовищният нацизъм и сталинизмът вече са отнели живота на милиони, смазали са свободната воля и са подчинили съзнанието на всички хора, които имат нещастието (да се опитват) да живеят в тези тоталитарни режими.

През 1949 г. Оруел се жени за Соня Браунел (първата му жена – Айлийн, почива през 1945 г.). През 1950 г. той се готви да замине за Швейцария, където да се излекува напълно. Това обаче така и не се случва, защото в нощта преди да отпътува получава кръвоизлив и умира само на 46 г.

Ричард Блеър, осиновеният син по време на първия брак на Оруел, разбира за смъртта на баща си от новините по радиото. „Седни и пиши за нещо. Освободи ума си. Не се занимавай с това какво става във вестниците или в телефона ти. Не е задължително да си роден за писател. Просто седни, помисли какво се случва в света и опитай да го пресъздадеш с думи“ – това смята Ричард Блеър, че би казал баща му на младежите, които кандидатстват за наградата „Оруел“...

В наши дни Оруел е една от най-известните личности въобще – и не става дума само за хора на изкуството. Измисленият Биг Брадър обаче е по-известен от него самия. Той винаги е бил сред нас и сме сигурни, че така ще бъде и занапред. Ако Оруел бе жив, надали би бил щастлив от този факт.



„1984“ - НЕИЗБЕЖНИ ПАРАЛЕЛИ

„Който контролира миналото, контролира бъдещето. Който контролира настоящето, контролира миналото...“


Светът в книгата
Книгите се изгарят, старите вестници се пренаписват, хората се „изпепеляват“. От екраните звучат команди, а в „минутките на омразата“ всички неистово крещят против въображаемия идеологически враг. Целият свят е във война, врагът се сменя периодично – миналото се преправя при загуби, бъдещето е в победи. Чувствата и зачатъците на интелект се наказват от Партията, всички тънат в нищета, хората са сиви сенки, а децата предават своите родители. Човек няма нищо освен „няколко кубически сантиметра в черепа“, напред е мрак, а миналото се губи. „Хората изчезват винаги през нощта“ и после от тях не остават дори спомени. А над всичко това се извисява Големия брат, който те наблюдава отвсякъде.



Министерството на любовта (Минилюб на новговор) поддържа законноста и реда. Любовта просто я няма, заменена от брошури с долна порнография, които се съставят предимно от... жени. Абсурдът при Оруел е втъкан в нишките на повествованието до степен да звучи логично – Министерството на войната се занимава с мира – „Войната е мир!“, крещи Големия брат отвсякъде. Министерството на изобилието отговаря за икономиката, а изобилие и избор няма, Министерството на истината – с информацията, забавленията и образованието. Гротеската е изкривена до степен да не звучи дори карикатурно, а само страшно и безнадеждно... Лондон (където се развива действието) е бомбардиран постоянно от невидим враг, а за забавление на масите Партията организира масови екзекуции, които са една от малкото теми за обсъждане...

Коя е държавата, която изниква в съзнанието ви след тези редове?  Северна Корея? Не е само тя. Големия брат, под формата на камери и изкуствен интелект, ни наблюдава, каталогизира, създава профил, предлага „изгодни“ покупки. Всеки от нас има електронни следи, които не остават скрити и често се използват не за „наше добро“.

Сюжетът
Протагонистът в романа първо търси отговори, после започва плахи опити да се бунтува „срещу системата“, търсейки съмишленици. Накрая предава най-близките си, но и себе си, когато вече обича Големия брат. От него е останала само куха черупка – Партията е могла да го изпепели отдавна, но по-важното е, че сломява духа му, унищожава същността му. И така той се присъединява към масата от безсмислени единици, които живеят колективен живот без цел, морал и щастие.

Така схематично предаден, сюжетът представлява алегория на нашето съществуване. Бунтът в ранните години се замества от конформизъм, а рано или късно умората от борбата „срещу системата“, в която живеем, независимо от държавния строй, взема превес.



Новговор
Оруел пресъздава усещания, нагнетява напрежение, описва сивотата с точни, кратки фрази, без да изпада в прекалена орнаментика. Тя е обречена на изчезване в света на „1984“. Ще властва новият език – т. нар. „новговор“, измислен от Партията, който ще опрости до безкрайност речта. Това ще доведе до изчезването на десетки хиляди думи, нюанси и усещания на словото, докато хората не започнат да говорят като роботи със съчетания от типа на: „недобър“ вместо „лош“, „двудобър“ вместо „великолепен“, всичко, което е в разрез с повелите на Партията, е „престъпмисъл“ и т.н. Речта постепенно изчезва, с нея и хиляди понятия, които не отговарят на изискванията на властта.

„Новговор“ е едно от най-уникалните пророчества на Оруел. Достатъчно е да се вгледаме в собствената си комуникация по всички канали, за да видим колко опростен става езикът ни. А и бъдещето съвсем не изглежда розово – достатъчно е да хвърлим един поглед върху произволен чат на някое дете. Емотиконите заменят думите, съкращенията - изреченията, изображенията – историите...



Миналото
Миналото е неясно, малцина си спомнят или се страхуват да си спомнят света преди, защото всички знаят за масовите чистки през 50-те. То се променя, защото „Който контролира миналото, контролира бъдещето. Който контролира настоящето, контролира миналото...“ Старите вестници се пренаписват, масите не са сигурни дали нещо въобще се е случило извън тяхното въображение. Нищо не е съществувало извън волята на Партията, нищо няма да съществува освен волята на Партията. Когато човек умре, той не е живял...

Също едно от могъщите пророчества на Оруел е за цензурата и фалшивите новини, в които светът ни се дави през XXI век. Големите медии са подвластни на силните на деня, определят всеобщото мнение, а гласът на малките ще потъне в забрава.

Вечната война
Войната е постоянна и равностойна. Враговете и съюзниците се сменят периодично. Победител няма, а ресурсите, които се използват за нейното водене, водят до постоянна нищета и недоимък. Горкият човечец дори и не си представя свят, в който може да притежава нещо повече от това, което има – средства за ежедневно оцеляване. Няма помисли за хубави вещи, книги и каквито и да е притежания – войната изпива всичко. А врагът е този, който е виновен за всички беди и за сивия живот без смисъл.

Войната обединява пред лицето на врага, а виновникът е ясен. „Свещената война“ при мюсюлманите ще продължава вечно, а не един път сме ставали свидетели на обединяването на една нация пред лицето на „общия враг” – тази изтъркана от употреба фраза. Няма как да не се сетим и за „световния полицай” САЩ, който се намесва във всеки конфликт, където има изгода, с цел „опазване на световния мир“.



Бог е власт
Властта над другите в ръцете на Партията е абсолютната цел. Обществото е разделено на три класи – най-ниската, която няма никакви стремежи, само неопределени мечти. Средната, която иска да управлява, и висшата, която иска да задържи властта завинаги. Партията изпразва съдържанието от отделните индивиди и „вдъхва себе си“ в оголените черупки. Няма цели и стремежи освен абсолютната власт.

Това е толкова страшно, че не се нуждае от коментар. Уви, така е било и така ще бъде. Остава ни да се надяваме, че никоя Партия няма да успее да вземе и задържи властта подобно на тази в „1984“.


ОЩЕ РОМАНИ АНТИУТОПИИ



„Ние“
Евгений Замятин
Издаден през 1920 г.

Хората са номера, които живеят в механизиран свят. „Всеобщата държава“ поробва индивидите чрез технологически постижения. Голямата цел е построяването на Интеграла, с чиято помощ ще се реши „безкрайното уравнение на Вселената“.  



„Процесът“
Франц Кафка
Издаден през 1925 г.

Най-известният роман на Кафка пресъздава черно-бял свят, където властва тежка и абсурдна бюрокрация. Горкият индивид е приклещен в невидимите ръце на властен и могъщ орган и е обвинен в неясно престъпление. Делото ще трае вечно, оправдателни присъди няма. Накрая изходът е само един...



„Прекрасният нов свят“
Олдъс Хъксли
Издаден през 1932 г.

В далечното бъдеще няма бедност, войни и болести. Хората се раждат в лаборатории, с предварително зададени способности и външност, за да се впишат впоследствие в прекрасния свят. Изкуство няма, чувства – също...



„451 градуса по Фаренхайт“
Рей Бредбъри
Издаден през 1953 г.

В тоталитарното общество книгите са забранени и се изгарят. Властва профанизацията. Хората живеят празен живот в привидно цветен свят. За разлика от другите антиутопии, Рей Бредбъри оставя края отворен.

Още по темата:

Великият Фицджералд Изкуство

Великият Фицджералд

Никаква сила не може да унищожи онова, което човек скътва в бленуващото си сърце

Музикотерапия с Димаш Кудайберген Изкуство

Музикотерапия с Димаш Кудайберген

Той е роден с дарбата на лечител. Три психиатрични клиники вече включват песните му в лечението на пациенти.

Да нарисуваш това, което е зад видимото Изкуство

Да нарисуваш това, което е зад видимото

Сити Марк Арт Център приютява емоциите в щрихи на Теменужка Лалова

Жан-Пол Белмондо: „Хиляда живота струват повече от един“ Изкуство

Жан-Пол Белмондо: „Хиляда живота струват повече от един“

Отиде си ной-чаровното лошо момче на френското кино

Грях ли е да се приспособява човек? Изкуство

Грях ли е да се приспособява човек?

Вече 59 години „Цар Плъх“ ни учи на смирение и как се оцелява с чест

39 г. по-късно AВВА планират ново избухване чрез холограми Изкуство

39 г. по-късно AВВА планират ново избухване чрез холограми

Обещават 6 нови песни да прозвучат от специална сцена в Лондон

Какво е да си „нормален”? Изкуство

Какво е да си „нормален"?

74 години от рождението на Паулу Коелю

Хърбърт Уелс: Най-лесният път е пътят на губещия Изкуство

Хърбърт Уелс: Най-лесният път е пътят на губещия

75 години без бащата на научната фантастика

Защо хората губят времето си в тъга, когато биха могли да го пропилеят с радост? Изкуство

Защо хората губят времето си в тъга, когато биха могли да го пропилеят с радост?

Анди Уорхол: Убеден съм, че трябва да се живее в една стая. Една празна стая, в която да има само креват, поднос и куфар.

Бергман и Антониони си отиват от този свят в един ден - 30 юли 2007-а Изкуство

Бергман и Антониони си отиват от този свят в един ден - 30 юли 2007-а

И двамата режисьори остават неразбрани от масовата публика

Този живот е къс като чаша бира Изкуство

Този живот е къс като чаша бира

Три стихотворения за сбогом с Ивайло Балабанов

С хората е сложно, без тях – нетърпимо Изкуство

С хората е сложно, без тях – нетърпимо

На 16 юли 1951 г. излиза най-известният роман на Дж. Селинджър

Антонио Гауди: „Дворецът ми ще стане по-светъл от светлината...“ Изкуство

Антонио Гауди: „Дворецът ми ще стане по-светъл от светлината...“

Интересни факти за автора на храма „Светото семейство“ в Барселона

Black Mirror – Погледнахме в черното огледало и то ни погълна... Изкуство

Black Mirror – Погледнахме в черното огледало и то ни погълна...

Фразата „като в Black Mirror” се превърна в нарицателно за новата действителност. А тя е студена като изключен екран.

За да направиш нещо, трябва да се пребориш Изкуство

За да направиш нещо, трябва да се пребориш

Писателят Богдан Русев за последния си роман, списание „Егоист” и електронната демократизация

Раят би трябвало да е нещо като библиотека Изкуство

Раят би трябвало да е нещо като библиотека

35 г. от смъртта на Х. Л. Борхес: Животът е сън, сънуван от Бог