Подкрепете ни!




Изкуство5 август 2024

Нашата памет е по-съвършен свят от Вселената - тя връща живот на тези, които вече не съществуват

174 г. от рождението на Ги дьо Мопасан


Илюстрация: Wikimedia Commons
Илюстрация: Wikimedia Commons
„На сцената на френския живот той се покачи, след като бе надзърнал внимателно и разбиращо зад всички кулиси, разбрал смяната на декорите, интригите и патоса на гримьорните, усетил вкуса на задните стълбища, горчивината на изхабения грим и вехненето на свалените перуки, след като бе познал цената на билетите от галериите до блестящите ложи и силата на онова осветление, което прави от живота един постоянен театър. Нещо повече, самият той не се покачи на сцената на френския живот, а чрез литературата остави това на своите персонажи. Те и днес шестват не само по територията на Франция, но и по необхватната територия на човешката жажда за познание и мечти...“ 
Това пише в „Слово за Ги дьо Мопасан“ изтъкнатият наш драматург, писател, сценарист и преводач Васил Попов. Анри Рене Албер Ги дьо Мопасан 5 август 1850 - 6 юли 1893 г.) e смятан за един от великите майстори на късия разказ. Да си припомним цитати от неговите незабравими сърцеведски творби. 

  • Патриотизмът е вид религия - това е яйцето, от което се излюпват войните.
  • Разговорът... е изкуството никога да не изглеждаш скучен, да знаеш как да кажеш всичко интересно, да забавляваш с каквото и да е, да бъдеш очарователен просто така.
  • Любовта винаги е любов, идва откъдето може. Сърце, което бие при твоето приближаване, око, което плаче, когато си отиваш, са неща толкова редки, толкова сладки, толкова ценни, че никога не трябва да бъдат презирани.
  • Имате армия от посредствени, следвани от множество глупаци. Тъй като посредствените и глупаците винаги формират огромно мнозинство, за тях е невъзможно да изберат интелигентно правителство.
  • Има само едно хубаво нещо в живота и това е любовта. И как грешно го разбирате! Как го разваляте! Отнасяте се към него като към нещо тържествено като свещенодействие или нещо, което трябва да се купи, като рокля.
Не я обичах, дори не я познавах. И въпреки всичко това бях трогнат и завладян. Исках да я спася, да се пожертвам за нея, да извърша хиляди глупости! Странна работа! Как става така, че присъствието на жена ни завладява така? Дали силата на нейната благодат ни обгръща? Нима прелъстяването на красотата и младостта й опиянява като вино?
Не е ли по-скоро докосването на Любовта, на Любовта Тайнствената, която непрекъснато се стреми да обедини две същества, която опитва силата си в мига, в който изправи мъж и жена лице в лице?
  • Не познавам нищо по-приятно от този весел и щастлив скитнически живот, в който си съвършено свободен - без каквито и да било окови, без грижи, без мисъл дори за утрешния ден. Вървите във всяка посока, която искате, без водач, освен вашето въображение.
  • Виждал съм луди хора и съм познавал някои, които са били доста интелигентни, проницателни във всяко отношение на живота, с изключение на едно. Те можеха да говорят ясно, с готовност, задълбочено за всичко - до момента, в който мислите им не биваха уловени от разбивачите на техните заблуди и се разпадаха там. Биваха разпръснати и потопени в онова яростно и ужасно море от мъгли и бури, което се нарича ЛУДОСТ.
Нека протестираме и нека се ядосваме, нека се възмущаваме или нека бъдем ентусиазирани, Шопенхауер е белязал човечеството с печата на своето презрение и разочарование.
Обезумял търсач на удоволствия, той преобърна вярвания, надежди, поетични идеали и химери, унищожи стремежите, опустоши доверието на душите, уби любовта, повлече надолу рицарското преклонение пред жените, смаза илюзиите на сърцата и изпълни най-гигантската цел на скептицизма. Той не спести нищо с подигравателния си дух и обезкърви всичко. И дори днес онези, които го проклинат, сякаш носят в душите си частици от неговата мисъл.

  • Нашата памет е по-съвършен свят от Вселената - тя връща живот на тези, които вече не съществуват.
  • Влязох в литературния живот като метеор и ще го напусна като гръм.
  • Всяко правителство има толкова голямо задължение да избягва война, колкото капитанът на кораб трябва да избягва корабокрушение.
  • Тайната е да не издаваш невежеството си. Просто маневрирайте, избягвайте плаващите пясъци и препятствията, а останалото можете да намерите в речника.
Във Франция има около петдесет хиляди млади мъже от добро потекло и доста заможни, които са насърчавани да живеят живот на пълно безделие. Те или трябва да спрат да съществуват, или трябва да разберат, че не може да има щастие, дори здраве без редовен ежедневен труд от някакъв вид... Нуждата от работа е в мен.
  • Стигнах до извода, че леглото обхваща целия ни живот; защото сме родени в него, живеем в него и ще умрем в него.
Ние дишаме, спим, пием, ядем, работим и след това умираме! Краят на живота е смъртта. Защо копнееш за любов? Няколко целувки и ще останеш безсилен. Пари? За какво? За да задоволиш желанията си. Слава? Какво идва след всичко това? Смърт! Само смъртта е сигурна.



Източник

Още по темата:

Разширих си клетката, за да не могат да ме дърпат и скубят Изкуство

Разширих си клетката, за да не могат да ме дърпат и скубят

На 92 г. почина големият български художник Иван Вукадинов

Подбрани филми за Земята и Космоса ще се излъчват безплатно в столични паркове Изкуство

Подбрани филми за Земята и Космоса ще се излъчват безплатно в столични паркове

На прожекциите в идните дни може да спечелите и брой на Списание 8

Това, което другите наричат лудост - за мен е единственият разумен начин да обичаш Изкуство

Това, което другите наричат лудост - за мен е единственият разумен начин да обичаш

Франзсоаз Саган: Нищо не предизвиква ревност така, както смехът

Картина на ван Гог разкрива дълбоко разбиране на природните феномени Изкуство

Картина на ван Гог разкрива дълбоко разбиране на природните феномени

Изследват дали художникът е изучавал процесите на атмосферната турбуленция или просто е бил крайно наблюдателен

Как умира лимоновото дърво Изкуство

Как умира лимоновото дърво

Когато бунтът на плодородието вещае погибел

40-ото издание на Аполония завърши с вълнуващ концерт на „Фондацията“ Изкуство

40-ото издание на Аполония завърши с вълнуващ концерт на „Фондацията“

Кирил Маричков беше удостоен със статуетката – знак на „Аполония“, за участието му през годините във Фестивала

Какво би било човечеството, ако не познаваше цветята? Изкуство

Какво би било човечеството, ако не познаваше цветята?

Мълчанието е елементът, в който великите неща се оформят, пише авторът на „Синята птица“

Виена търси нов оригинален прочит на валса „На хубавия син Дунав“ Изкуство

Виена търси нов оригинален прочит на валса „На хубавия син Дунав“

Обявен е международен конкурс за нестандартно изобразяване на вечната музика

Ален Делон: „Бих могъл да ударя човек, но не и животно“ Изкуство

Ален Делон: „Бих могъл да ударя човек, но не и животно“

Светът скърби за своя любимец от киното - мъжа с най-дълбокия син поглед и с най-пленителната усмивка

Х.Уелс: Всички имаме свои машини на времето Изкуство

Х.Уелс: Всички имаме свои машини на времето

Никой не би повярвал, че този свят е наблюдаван отблизо от интелекти, по-големи от човешкия

О, премъдри, моля те за едно: дай ми храна за ума и богатство за душата! Изкуство

О, премъдри, моля те за едно: дай ми храна за ума и богатство за душата!

В памет на Любомир Николов - Нарви, преводачът на „Властелинът на пръстените“

Винаги казвам „Радвам се, че те срещнах“ на някого, когото изобщо не се радвам, че съм Изкуство

Винаги казвам „Радвам се, че те срещнах“ на някого, когото изобщо не се радвам, че съм срещнал

На 16 юли преди 73 г. излиза бестселърът на Дж. Д. Селинджър „Спасителят в ръжта“

Музикалната поема „Рилският пустинник“ прославя Българския чудотворец на 26, 27 и 28 юли Изкуство

Музикалната поема „Рилският пустинник“ прославя Българския чудотворец на 26, 27 и 28 юли

Постановката се посвещава на 100-годишнината от освещаването на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“

„Боровинкови нощи 2024“ Изкуство

„Боровинкови нощи 2024“

Гледайте лятно кино на открито и спечелeте брой на Списание 8