Снимка: обществено достояние, Wikimedia Commons
„Това, което ме спаси, беше фактът, че никога не разбрах славата си.“ Откровението, споделено в една от книгите й с мемоари, е на Бриджит Бардо. Актрисата почина на 91 г. В средата на миналия век тя е сред най-известните с красотата си жени на планетата. Във втората половина на живота си прехвърля интересите си от киното към защитата на дивите животни.
Бардо е забелязана като талантлива още в тийнейджърските си години, припомня на читателите на The Guardian Вероника Хоруел. Танцувала в някакво маркетингово шоу, организирано от майка й – управител на магазин за шапки. Появява се на корицата на списание Elle от март 1950 г. По това време вече 10 години е изучавала балет. Баща й е проспериращият парижки фабрикант Луи Бардо.
Светът ляга в краката й след премиерата на „И Бог създаде жената“ (1956), режисиран от Роже Вадим, който тогава е неин съпруг – тя се омъжва за него едва на 18.
Хоруел припомня, че в началото Бардо се е снимала в лековати филми на френски режисьори. Инициалите BB се произнасят на френски като bébé. Бардо не си правеше илюзии относно изпълнителския си талант, пише The Guardian. Тя по-скоро реагира на играта на другите актьори във филма, а не им партнира.
Мъжете и киното
Разводът й с Вадим през 1957 г. поставя началото на другия публичен разказ за живота й - личната драма. Браковете, аферите и депресиите й интересуват сънародниците й много повече от филмите й. Според едно социологическо проучване от края на 50-те години във Франция - 47% от всички всекидневни разговори на французите са за Бардо и само 41% - за политика. През 1960 г. Симон дьо Бовоар пише есето „Бардо и синдромът на Лолита“, сравнявайки Бардо с Джеймс Дийн. Общото между тях според Бовоар е „треската на живота, страстта към абсолютното, чувството за непосредственост на смъртта“.
След Вадим е Жан-Луи Трентинян, нататък са Саша Дистел и Жилбер Беко. За Жак Шарие, с когото си партнират в „Бабет отива на война“ (1959), се омъжва същата година.
Следващият съпруг е фотографът Гюнтер Сакс. Женят се през 1966 г., след като той изсипва пред дома й от хеликоптер 1200 рози. През 1967 г. тя прави забежка с музиканта Серж Гинсбур и двамата записват неиздавана версия на Je T'Aime… Moi Non Plus. През годините Бардо изпява с дрезгавия си глас още няколко хита. Актрисата позира като модел за нов бюст на Мариан, символа на Франция, разпространен в кметствата из цялата страна. Бардо влиза и в Ордена на Почетния легион през 1985 г.
Сред запомнящите се нейни филмови присъствия са ролите й във филма на Анри-Жорж Клузо „Вярността“,„Мъжът“ на Жан-Люк Годар, „Частна визия“ на Луи Мал, в „Бабет отива на война“, „Вива Мария!“.
Бриджит Бардо протестира срещу жестокостта към животните, шумно и публично, още от времената когато е на гребена на вълната. Успешните й кампании в тази насока водят до приемането на „закона BB“ във Франция, който предвижда да се въведат по-хуманни практики в кланиците.
Любовта към животните
След слизането й от екран, животът на бившия секссимвол е посветен на хуманното отношение към животните. Тя пътува до Арктика в акция в защита на тюлените. (Среща Ален Бугрен-Дюбур, съобщник в тази кауза, и следващите седем години са изпълнени с щастлива всеотдайност към божиите твари и нещастна любов към природозащитника. Бардо опитва да се самоубие на 49-ия си рожден ден.)
Фондация „Брижит Бардо“ за хуманно отношение и защита на животните е създадена през 1986 г. Средствата са набрани от търг на вещи от предишния живот на актрисата. Сред тях са бялата й рокля от сватбата с Вадим, диамант на стойност 100 000 паунда, подарен от почитател, и почти всички бижута от преданите съпрузи. Бардо се бори против клането на коне, носенето на кожи, тестването върху животни, бикоборството и отглеждането на животни в клетки. На Бардо е кръстен кораб, свързан с кампания против лова на китове.
В имението си, близо до Сен Тропе, актрисата живя в любов и разбирателство с кучета, котки, магарета и агнета. Там написва и мемоарите си - Initiales BB (1996) и Pluton’s Square (1999).
