Подкрепете ни!




ИсторияГоран Стефанов, снимки Shutterstock и Иван Камбуров / 17 март 2024

Когато небето и Земята си прощават

На Сирни заговезни, или Прошкинден искаме и даваме прошка, за да сме с чисти сърца и в мир

Когато небето и Земята си прощават


През март българите отбелязват няколко големи празника. Някои от тях са християнски, а други принадлежат изцяло на народната обредност.
Това са:
  • 1 март     Баба Марта
  • 9 март    Свети четиридесет мъченици
  • 17 март  Сирни заговезни, Прошка или Прошкинден
  • 23 март  Тодоровден, или Конски Великден
  • 25 март  Благовещение, или Благовец


Сирни заговезни

Сирни заговезни, или Прошка, е един от големите християнски празници. Отбелязва се винаги в неделя. Цялата седмица преди тази неделя се нарича Месопустна неделя. Тогава месото започва да отсъства от трапезата. Сирни заговезни са началото на Големия пост, или Великденския пост, през който не се приемат никакви животински храни. Големият пост символизира четиридесетдневния престой на Иисус Христос в пустинята.

Сирни заговезни е подвижен празник. Това означава, че всяка година се отбелязва на различна дата. Определя се от датата, в която се пада Великден през текущата година. Подвижните празници се определят в зависимост от измененията на Луната. Великден е една седмица след първото новолуние в началото на пролетта, което идва след пролетното равноденствие 22 – 23 март.

В миналото в понеделника преди Сирни заговезни българите са канели с мляко и хляб ветровете да дойдат през лятото и да помогнат при веенето на житото. В събота се прави Задушница.

В Сакар казват, че на Сирни заговезни небето и Земята си прощават, затова трябва да го направят и хората. Великденският пост трябва да започне с прошка. От стари времена тя е символ на нравственост и благородство, защото само човек с дълбок вътрешен мир може да прощава или да поиска прошка. На този ден по-младите обикалят по-възрастните роднини, целуват им ръка и искат прошка с думите: „Прощавай, мамо“ или „Прощавай, тате“. „Простено да ти е и Господ да прощава“, е задължителният отговор.

Стрелите на любовта

На Сирни заговезни са застъпени обредите, свързани с огъня. Палят се високи огньове, като се вярва, че колкото е по-висок пламъкът, толкова по-плодородна ще е годината. Огънят се възприема като слънчева магия. Те имат за цел да подсилят мощта на Слънцето и по този начин да увеличат плодородието. Когато пламъците утихнат, огънят се прескача от малки и големи за здраве.

В Ямболско, а и на други места е характерен обичаят джаркане на стрели. Наричат се бутурници. Стрелите се изработват от дрян, като предната част е заострена, а към задната се прикрепва „опашка“, направена от тънки листенца дърво. Стрелите се поставят на дълга пръчка, опашката им се запалва на огъня и след това се изстрелват с помощта на удар в друга пръчка. Този обичай се прави от ергените, а целта на стрелите са дворовете, в които има моми. По броя на стрелите, които събират момичетата на другата сутрин, разбират колко младежи ги искат.


Паликош – изгори грехове!

В Странджа се прави обредът паликош. На висок, забит в земята кол, се поставя кош, пълен със слама. След това кошът се запалва и след като погори известно време, пада на земята. След това огънят се прескача от всички за здраве. След запалването на коша присъстващите започват да играят хоро около него. Това е и последното хоро, защото през Великия пост е забранено да се свири и танцува. В миналото, докато е траела играта, хората, които са прегрешили нещо през годината, излизали пред всички и си казвали прегрешението високо на глас с лице към запаления кош. Вярвало се е, че изречените по този начин грехове ще изгорят в огъня. В странджанското село Българи, известно днес със съхранената нестинарска обредност, най-възрастният мъж, докато горял кошът, е наричал гората. Казвал е силно: „Горо ле, горо зелена! Да знаеш, че през поста има три слани! Да не се лъжеш да се разлистиш! Първата слана е за тебе, втората за тревите, а третата за берекета!“. След това същият човек наричал и хората, за които се смятало, че злоупотребяват със своето служебно положение. Имало е наричане за бирника, за кмета, за мелничаря, за полицая и др.

Отхапи халвата!

След обредните огньове всички се разотиват по домовете, където сядат на празнична семейна вечеря. След вечерята се е правил обичаят хамкане. Този обичай е най-вълнуващ за децата. На червен конец се завързва бяла халва, сварено яйце или сирене. Децата се нареждат в кръг и застават на колене с ръце зад гърба. Най-възрастният домакин завърта завързаната на нивото на устата им храна, а децата се опитват да я уловят със зъби. Вярва се, че човек дори само да успее да допре със зъби храната, ще му бъдат бели зъбите, а който успее да я хване, ще е здрав през цялата година.


Мъжки му работи

На този ден в Тракия за последно обикалят и кукерите. Там се използва изразът „играят кукери“. Някога те са играли на Кукеровден, но понеже той се пада в понеделника от новата седмица, днес го правят на Сирни заговезни, защото е неделя. С този ден е свързан маскарадният фестивал в Ямбол – Кукерландия. Всъщност Кукерландия може да се приеме и като географско понятие за селата около Ямбол. В почти всички ямболски села кукерите започват да играят около месец преди празника, като на Сирни заговезни е връхната точка на обичая. Кукерският обичай е изключително весел, шумен и пъстър, а хората, които го изпълняват, често посвещават живота си на него. През цялата година те изработват маски, костюми, събират звънци с една-единствена цел – кукерските празници. Тогава обличат своите костюми и излизат, за да преобърнат битието. Кукерският обичай се провежда в преходно време. Днес казват, че кукерите гонят злото, но това е само част от тяхното предназначение. Те трябва да унищожат всичко старо, за да може да се роди новото. А това е единствено и само мъжка работа. Кукерското хоро, което се играе на обратно, пародийните кукерски персонажи, булката, която всъщност е мъж, преоблечен като жена, обредът по засяване и заораване, ритуалните борби на кукерите, всичко това има за цел да преобърне света, да сложи край на старото, за да дойде новото. След това кукерите обредно оплождат идващия нов сезон и новото време.

Сега могат да бъдат видени момичета, които участват в кукерския обичай, прилежно гримирани и облечени с кукерски костюми. Всички им се радват, защото са красиви. Да, красиви са, спор няма, но красотата не е присъща на кукерите. Те трябва да бъдат всичко друго, но не и красиви. Също така и оплождането не е присъщо на жените. По време на кукерския обичай участниците обредно пият много вино и всякакъв алкохол и често се напиват. Това също не е присъщо на женската природа.

От незапомнени времена

Изследователите разпознават в кукерските игри съхранени елементи от древната тракийска обредност. В обичая Бял кукер, разпространен в Странджа, учените откриват запазени части от Дионисовите мистерии, а в кукерската традиция от Ямболско – остатъци от древни култове, включително и един от най-древните, този към Богинята майка. В обичая паликош може да се разпознае образът на световното дърво, космическата ос, свързваща небето и Земята, а високите огньове, запалени вечерта на Сирни заговезни, могат да бъдат възприети като слънчеви проекции на Земята. Ние, българите, трябва да се гордеем с това, че сме древен народ, съхранил своята памет през вековете, и да се опитваме да я запазим и предадем на идващите след нас.

Статията е публикувана в Списание 8, бр.3/2024

Още по темата:

Видях колко е прекрасна нашата планета, нека да я пазим! История

Видях колко е прекрасна нашата планета, нека да я пазим!

63 години от първия полет на човек в Космоса

Как едно затъмнение спаси Христофор Колумб и моряците му от гибел История

Как едно затъмнение спаси Христофор Колумб и моряците му от гибел

Историята на една шашма от 29 февруари 1504 г. в Ямайка

Как древните цивилизации са реагирали на затъмненията История

Как древните цивилизации са реагирали на затъмненията

Предците ни смятали, че небесните явления са послания от боговете, знак за прекратяване на война или напускане на местообитание

Средновековните жени са използвали неофициални социални мрежи История

Средновековните жени са използвали неофициални социални мрежи

Споделяли здравословни проблеми и медицински съвети, точно както и днес

Не отстъпваме. Умираме на място до последния човек. История

Не отстъпваме. Умираме на място до последния човек.

Шипченската епопея: „Хора ли отбиваха атаките на противника – смъртни ли са те?”

Баба Марта не е баба! История

Баба Марта не е баба!

Тя е булка, мартеницата е разветият й сватбен чаршаф. Пижо и Пенда са нашите Ин и Ян.

Какво щеше да се случи, ако нямаше високосни години История

Какво щеше да се случи, ако нямаше високосни години

Ако нямате календар за 2024 г., можете да ползвате от 1996-а или от 1968-а

Концесионери посягат на светилището на Асклепий в земите на манастира „Св. Св. Петър и Пав История

Концесионери посягат на светилището на Асклепий в земите на манастира „Св. Св. Петър и Павел“

Историци и археолози с петиция срещу решението в местността „Хайдушко кладенче“ да се добиват инертни материали

Трифоновден – 1 или 14 февруари? История

Трифоновден – 1 или 14 февруари?

В празничността на тези дни могат да бъдат различени много предхристиянски вярвания, които нашият народ е съхранил

И преди 300 г. да си кръчмар, кафеджия, аптекар и пивовар е било доходоносно История

И преди 300 г. да си кръчмар, кафеджия, аптекар и пивовар е било доходоносно

Кратка ретроспекция на най-разпространените професии през XVIII век

Атанас си мина и зимата замина История

Атанас си мина и зимата замина

В българските народни представи св. Атанас бил един от шестимата братя юнаци, които си поделили небето и земята в началото на света

Народе, кълве те секи, кой отде помине – и турчин, и поп, и дявол... История

Народе, кълве те секи, кой отде помине – и турчин, и поп, и дявол...

Яворов: Истинската вяра е да умреш като Ботев за една идея, дори когато знаеш, че е предварително обречена

Пет древни тълкувания за символа на Дървото на живота История

Пет древни тълкувания за символа на Дървото на живота

Красивият символ на Творението присъства в много култури от векове

Коледа с врага История

Коледа с врага

И през Първата, и през Втората световна война сражаващи се от двете страни слагат оръжие и празнуват заедно

Коледата с ритъма на сърцето История

Коледата с ритъма на сърцето

В деня преди Коледа според народните представи цялата природа затаява дъх в очакване на чудото