История17 май 2024

Безкрайността е окована под формата на граници

Древните гръцки мислители за кармата и прераждането

Худ. Густав Адолф Спангенберг

Ашрами в Европа преди Христа? Гръцки философи учат в Индия? Уроци по медитация в древен Рим? Звучи невероятно, но е исторически достоверно. Александър Велики е имал индийски гуру. Питагор, Емпедокъл и Плотин насърчават своите ученици да медитират. Аполоний Тиански, най-известният западен мъдрец от първи век сл. н. е., посетил Индия и Египет и твърдял, че египетската мъдрост се корени в Индия.

За всичко това разказва в „Изгубените мъдреци: Преоткриване на мистицизма на древногръцките философи“ Линда Джонсън. Книгата й е издадена през 2017 г. с предговор от Екхарт Толе. Джонсън анализира задълбочено класическите източници и намира връзка и прилики между някои от най-великите мислители на древния западен свят и йогите в Индия, включително вярата в кармата и прераждането.

Сократ: Ако душата се обърне към себе си, тя ще открие състояние на абсолютна и непроменлива неподвижност. Душата трябва да се освободи от безпокойството, което идва от ума. Тя може да се освободи от жаждата за преходните неща на физическия свят и това може да стане чрез съзерцание на висшия свят, черпейки сила и вдъхновение от него.

Хермес: Необходимостта управлява света, но справедливостта управлява човека. Звездите и елементите трябва да се подчиняват на законите на природата. Но мъжете и жените имат свободна воля, което означава, че могат да грешат. Кармата, законът на справедливостта, коригира тези грешки.

Хермес: Нашият фокус върху дуалността – тъмно и светло, горещо и студено, минало и настояще – ни отвлича от безкрайността и целостта на чистото битие, не ни позволява да се фокусираме върху него. Възникват отделни обекти, течението на времето – ограничения, свързани с числата. Безкрайността е окована под формата на граници. И започваме погрешно да вярваме, че „тук аз свършвам и ти започваш“, докато „всички сме абсолютно Единство“.

Теано, съпруга на Питагор: Вселената съществува чрез баланс, така че ако човек води хармоничен начин на живот, той ще усети положителните отзивчиви течения на вселената, независимо дали в този живот или в следващия.

Сократ: Казват, че когато лебедът усети, че наближава смъртният час, той пее по-красиво от всякога в живота си. Някои вярват, че птицата пее в скръб и болка. Но птиците не пеят, когато изпитват болка; те пеят само когато са изпълнени с радост. Лебедът знае, че се връща при Аполон, при бога, на когото е служил вярно през целия си живот, и пее с наслада пред лицето на радостта и щастието, които знае, че го очакват в следващия живот.

Плотин: Има само една върховна реалност. Това „Едно“ е толкова красиво, че нашите ограничени умове дори не могат да се доближат до това да си представят нещо подобно. То не „създава“ вселената. Всъщност то изобщо не извършва никакви действия, е отвъд пространството и времето, действието и бездействието и дори извън концепцията за битие като такова. И въпреки това е източникът на цялата вселена. То е изпълнено с доброта и красота, изпълнено до такава степен, че „разлива” собственото си съвършенство. Божественият ум „изтича“ от него.

Хермес: Божественото съзнание разкрива своето величие на душата, което води до просветление. Подобно на добър хирург, който хваща скалпела и инструмента за обгаряне, за да може пациентът да бъде излекуван, Вътрешният дух причинява болка на душата, за да може тя да спре да се тревожи за временните удоволствия и да достигне най-висшата реалност.

Плотин: Светците са толкова изключителни хора в нашите очи, именно защото са се отказали от своята индивидуалност и са предоставили съзнанието си на разположение на универсалния Аз, следователно те действат не само и не толкова от свое име, но от името на цялата реалност.

Плотин, „Енеади”: Казват ни да търсим Бог, но не казват как точно. Някои хора вярват, че само със споменаването на божието име ще се спасят и забравят за пречистването на душата. Но без духовна самодисциплина „Бог“ е просто празна дума.