ЛюбопитноЯна Немирова / 14 август 2023

Колекционирането на ретро автомобили никога не излиза от мода

Книга събра историята на живота около историческите превозни средства в България

◄ ►

Никак не са малко особняците, които са избрали за хоби колекционирането на ретро автомобили. Някои не продават старите коли, останали от бащите и дядовците им поради сантиментални спомени или защото не могат да определят цена, за да ги продадат. Други събират и продават возилата с комерсиална цел.

Има и хора с богат финансов ресурс, които притежават ретро автопаркове с над 10 стари, но перфектно реставрирани возила. Това са тежките колекционери, те събират не само коли. Грижливо подреждат и архивни документи, плакети, купи – всичко, свързано с автомобилната история. Това разказва Николай Корудерлиев – председател на УС на Асоциацията на автомобилните историци в България и автор на книгата „Проект 55. История на живота около историческите превозни средства в България“.

Днес в България съществуват 57 клуба за исторически превозни средства. От тях видима дейност осъществяват 24. Но страстта на хроникьорите, които пазят жив спомена за историческите возила у нас, не угасва. Те ежегодно издават бюлетина Oldtimerbulgaria и посещават водещи европейски автомобилни музеи. Първият парад за автомобилни ветерани се провежда през 1966 г. в София.

Снимки: Николай Корудерлиев

Идeята за създаването на клубове на любителите на исторически превозни средства у нас се заражда през 1989 г. После се пръкват и регионалните клубове. Любителите на автотехниката от минали времена ги правят по тертип на автомобилните клубове от преди 9 септември 1944 г. Всичко подробно е описано в книгата на Николай Корудерлиев „Проект 55. История на живота около историческите превозни средства в България“.

Той пояснява, че основната причина за богатото разнообразие на марки и модели от различни страни и епохи в гаражите на ценителите се дължи на техните реставраторски работилници и умения. Десетки автомобили са върнати към „живот“. Заради прецизната работа на българските ръце и качествените оригиналните части и асексоари, които хората успяват да издирят и купят, много от старите возила получават награди по национални и международни събития. Според Корудерлиев усилията и отдадеността на майсторите към делото е вид меценатство към инженерната мисъл и изкуство.

Всички марки и модели превозни средства могат да се реставрират. И да, не само за да греят в нечия колекция. Всеки е виждал на пътя стар автомобил, който изглежда много по-добре от някои доста „по-млади“ от него. Колекционерите са пристрастени не само към световните марки. Колите на социалистическото време също представляват интерес – „Лада“, „Москвич“, „Жигули“, „ГАЗ“, „Шкода“, „Трабант“.

В света автомобилни музеи се откриват през 70-те години на миналия век. Днес те са над 1200. Над 50 от най-големите от тях в Европа вече са посетени от членовете на българската Асоциацията на автомобилните историци. Според Корудерлиев това е важно за формирането на мирогледа на всеки един ретро автомобилен фен и ги вдъхновява. На територията на България в момента съществуват 7 такива експозиции. За съжаление у нас липсва национален автомобилен или транспортен музей, въпреки че са правени опити за създаването му, но безуспешни, уточнява Корудерлиев.

Другият проблем според него е, че нито в Министерство на културата, нито в Министерство на транспорта има експерти в областта на инженерното културно наследство. „Това затруднява дейността ни, тъй като липсват механизми за регламентиране, регулиране и управление на тези дейности на републиканско ниво“, казва председателят на УС на Асоциацията на автомобилните историци в България.