Мистерии и загадки4 септември 2024

Мистерията на Торинската плащаница може би е разгадана

Италиански учени потвърдиха: реликвата наистина е от времето на Исус Христос

Снимка: Wikimedia Commons

От векове бушува дебат дали Торинската плащаница всъщност е оригиналната погребална плащаница на Исус Христос след разпятието му преди около 2000 години. Докато мнозина вярват, че този сакрален предмет е автентичен, други го отхвърлят като средновековен фалшификат.

Един от най-изследваните артефакти в историята е очаровал учените отчасти поради дебата за истинската му възраст, но най-вече заради необяснимото изображение на разпнат мъж, което изглежда е отпечатано върху парчето плат. Тази седмица бяха обнародвани резултатите от сравнително ново разследване на възрастта на плащаницата. Те съдържат убедителни доказателства, че тя наистина датира от времето на Исус Христос.

Историята

Плащеницата е ленено платно с размери 4,3 на 1,2 метра, наричано още Светата плащаница. Върху плата има блед силует на мъж. Мнозина вярват, че това е изображение на Исус Христос след неговата екзекуция и гледат на тъканта като на важна религиозна реликва.

Първият запис за плащаницата е през 1354 г., когато платът е открит в средновековна Франция. Платното е дадено на дякон в църквата в Лирей от рицар на име Жофроа дьо Шарни, който твърдял, че това е плащеницата, която е била увита около Исус след разпъването му. Няма данни откъде и как де Шарни се е сдобил с реликвата.

През 1389 г. обаче епископът на Троа, Пиер д'Арси, заклеймява откритието като фалшификат. Според епископа, един художник му признал, че е автор на фалшификацията. Висшият църковен служител писал на папа Климент VII, за да отрече той автентичността на парчето плат и да изобличи мошеника. Отговорът на папата бил да се обяви плащаницата за създадена от човека религиозна икона, а не за реликва. Климент разрешил на църквата в Лирей да продължи да я показва на вярващите.

През 1453 г. става ясно, че Дом Савоя, италианска кралска династия, се е сдобила с реликвата и я преместила в параклис в Шамбери (сега част от Франция), където тя била повредена при пожар през 1532 г. Хората от Дом Савоя я преместили до тяхната столица Торино, Италия, през 1578 г.

Дебатът за автентичността на плащаницата бушува оттогава. В края на 20-ти век учените откриват цветен прашец върху влакната на плата, който съответствал на цветния прашец, открит в Йерусалим. Това мнение се налага от ботаника Авиноам Данин през 1999 г.

През последните четири века плащаницата е в катедралата "Свети Йоан Кръстител" в Торино.

Как се е получил силуетът

От десетилетия учените се опитват да разберат как се е получил специфичният отпечатък върху платното. Все още няма окончателен отговор на този въпрос, но теориите са много.

През 1978 г. международен екип от експерти заключава, че изображението не е картина, защото не са открити никакви остатъци от боя или пигмент.

Реймънд Роджърс от Националната лаборатория в Лос Аламос в Ню Мексико предположи през 2002 г., че изображението може да се е образувало в резултат на химическа реакция между тъканта и тялото, увито в нея.

През 2014 г. излиза научна версия, че изображението е направено върху плащеницата от радиация след земетресение.

Петната от кръв върху плащаницата са тествани и е установено, че са кръвна група AB, според изследователска статия от екип от Испанския център по синдонология, публикувана през 2015 г.

Новите разработки

Последното проучване е проведено от италианския учен Либерато де Каро, който започнал работа по проекта през 2019 г. и публикува откритията си в списание Heritage през 2022 г. Но резултатите от него излизат на бял свят едва сега.

Де Каро и неговият екип от Института по кристалография в Бари, Италия, част от Националния изследователски съвет, използвали техника, известна като широкоъгълно разсейване на рентгенови лъчи, за да анализират тъканта.

„Експерименталните резултати са съвместими с хипотезата, че Торинската плащаница е реликва на 2000 години“, се казва в проучването.

Тази хипотеза обаче противоречи на изследването от 1989 г., когато учените се опитаха да определят възрастта на плащеницата с помощта на радиовъглеродно датиране и изчислиха, че плащеницата датира между 1260 и 1390 г. сл. Хр., което поставя под съмнение автентичността на артефакта.

Източник