изображения: iStock
В книгата си „Surviving Death", журналистката Лесли Кийн предлага завладяващ преглед на паранормалната наука. В нея тригодишни деца разказват съвсем точно на техния си детски език за минали житейски събития, за които няма как да знаят, защото са родени много след като те са се случили. Самата авторка пък описва преживяванията си с медиум в транс, който е успял да се свърже с духовни същности.
Основните въпроси, на които Кийн търси отговори, са: дали душите ни преживяват смъртта, остават ли непокътнати личностите ни отвъд, дали съзнанието е просто измислица на мозъка? Книгата изобилства от доказателства за живот след смъртта. Представяме ви част нейните разсъждения по темата.
- Някои учени признават факта, че някои психически, психокинетични и телекинетични способности са действителност. Високвалифицирани изследователи и лекари са наблюдавали хора с необикновени способности при строго контролирани условия, изключвайки възможността за измама. Много са публикуваните по тези теми статии и студии. Преобладаващата част от академичната общност обаче смята, че подобни явления са невъзможни, като се има предвид нашето разбиране за силите, обяснени от законите на физиката и от границите на съзнанието, които според тях са създадени от физиологията на мозъка. Тази група от конвенционални учени отрича истинските данни. Те отсичат – не, това не може да бъде, следователно не е така. Някои анализатори наричат това „сциентизъм“ – превръщането на науката в нещо като религиозно вярване, което се предполага, че е върховният и единствен начин за изследване на необичайни явления. Не можете обаче да отречете данните, колкото и да противоречат на светогледа ви.
- Истинският, непредубеден скептицизъм със сигурност е положителен и всички изследвания трябва да бъдат внимателно разглеждани и обсъждани. Но аз говоря за затворени, ирационални отхвърляния. Да, както всички знаем, имаше и все още има много измамници и некомпетентни медии. Проблемът е, че много от описаните явления са до болка истински и няма начин това да се пренебрегне. Когато сами сте били свидетели на такива „невъзможни“ събития, като мен, тези отричания от скептиците са особено трудни за пренебрегване.
- Психиатрите и другите изследователи, които са изучавали тези забележителни, добре документирани случаи, не могат да обяснят защо някои деца помнят минал живот, а други не, или как работи механизмът зад тези спомени. Всякакви теории са чиста спекулация. Може би има някаква незавършена травма от минал живот, която трябва да бъде разрешена и тя се пренася в настоящия. Но ако това е така, много повече деца трябва да имат подобни спомени. Ако това са действителни спомени от минали животи? Това ми изглежда вероятно, защото те не са съзнателни. Може би нещо в мозъка или психиката на тези със спомени е дефектно, то позволява на паметта да пробие и картините да се оформят ясно в съзнанието.
- Детето вероятно е в по-дълбока връзка с някакъв вид по-голямо съзнание през първите си няколко години. Тази връзка избледнява със съзряването и човекът, губейки го, получава повече възможности да общува с възрастните себеподобни. Това не е нещо, което можем да обясним или разберем, но тези случаи са доказателство за възможността съзнанието да продължава да е живо и след смъртта ни и дори да се роди отново.
- Не се опитвам да докажа нищо – и подозирам, че животът след смъртта никога няма да бъде доказан. Аз не съм учен. Аз съм журналист. Разглеждам рационално най-убедителните и надеждни данни и ги представям в достъпна форма, така че читателите да могат да решат сами. За мен това е продължаващо пътуване, изследване, журналистическо и лично нахлуване в неизследвани води. Доказателството за какъвто и да е живот след смъртта не е целта – „доказателство“ е силна дума, която не оставя място за съмнение или двусмислие. Въпреки това, необичайните феномени, описани в книгата, действително съществуват – тяхната реалност е доказана отново и отново в публикувани статии и чрез наблюдение при контролирани условия. Дотук стига нашето доказателство. Не можем да обясним какви са причинните сили или какво означават те – това все още е предмет на дебат и се нуждае от допълнително изследване.
- Концепцията за оцеляване след смъртта, както е представена в книгата, не се отнася до безлично сливане в чисто съзнание или възсъединяването с универсалното съзнание, както си го представят мнозина от медитиращите или повлияните от източните религии. Ако това беше всичко, което ни се случва отвъд, нашата индивидуалност би изчезнала. Моето разследване засяга личното оцеляване – следсмъртното съществуване, в което различни черти, спомени и емоции се поддържат поне от някои от нас след смъртта на тялото за неизвестен период от време. Отнася се до психологическа приемственост след смъртта, което прави възможно безплътната личност да бъде разпознаваема. Хипотезата за оцеляване, без уклон към религиозното, разкрива оцеляването на отделната същност, дух или душа след смъртта.
- Догмата на материализма гласи, че материята е всичко, което съществува и че всички явления, включително съзнанието, се свеждат до физически процеси. Съзнанието се генерира изцяло от мозъка и следователно не може да оцелее след смъртта на тялото. Този подход преобладава в западното мислене по това време, но нашата научна култура е почти сама в непоклатимата си вяра в окончателността на смъртта. Материалистическият възглед ни накара да изоставим концепцията за трансцендентното и да отречем явления, които не съответстват на този мироглед.
- Двата ми сеанса с медиуми, които описвам в книгата си, бяха абсолютно невероятни – промениха живота ми. Медиите изнесоха много точна, лична информация, която не биха могли да знаят. Личностите на двамата ми близки хора, които сякаш говореха през медиума, също бяха поразително очевидни.
- Не мога да опиша колко странно и вълнуващо е да седиш с напълно непознат, който не знае абсолютно нищо за теб, но който доставя поток от неясна информация, личностни черти и смислени съобщения, които изглежда идват от някой, който някога е живял. Сега разбирам колко полезен може да бъде този процес за скърбящите хора. До болка познатата ми индивидуалност на тези две противоположни личности беше ясно различима и ми беше лесно да ги усетя.
- Има много данни от редица области, които водят до хипотезата, че умът не е производно на материята, а някои изследователи предполагат, че съзнанието всъщност може да е по-основополагащо от материята. Друга възможност е, че все още има неоткрити аспекти на материята, които все още не са включени в настоящото ни разбиране за физическия свят и законите, които го управляват. Как умът може да повлияе на силата на гравитацията? Ако не е умът, тогава нещо друго причинява левитациите, на които аз и толкова много други сме били свидетели.
- Директните съобщения от по-малкия ми брат, който почина внезапно през 2013 г., които получих без участието на медиум, бяха сред най-въздействащите за мен. В началото бях шокирана от тях, тъй като те бяха неочаквани. Те включват движение на предмети посред бял ден, включване и изключване на електрически уреди, предаване на глас и поява на безплътни форми. Информацията, предоставена от медиумите, също беше много смислена. Тези преживявания са причинени или от мен и други със способности, които не знаем, че притежаваме, или от някаква външна сила, която може да бъде свързана с нематериална сфера и може би дори с конкретни починали хора.
- Съмнявам се, че някога ще можем да докажем оцеляването на съзнанието в най-строгия смисъл на думата. Но някои изследователи и опитни хора вярват, че това вече е доказано – зависи какви са вашите критерии за доказателство и дали имате предвид това в строг научен смисъл или в по-личен.
