Наука26 юни 2023

„Преживяванията близо до смъртта“ не са халюцинации

Смъртта в XXI век не е същата като смъртта дори преди сто години...

Илюстрация: Александър Грей, Unsplash

Ослепителна светлина. Ангелски припеви. Целият ти живот минава пред очите ти като на филмова лента. Всички тези факти са достатъчно популярни и се основават върху опита на човечеството откакто го има. И да – това са най-разпространените представи за „преживяване близо до смъртта“. От научна гледна точка обаче тази концепцията е доста зле дефинирана. Попитайте например невролог или травматолог в интензивното какво е преживяване близо до смъртта или какво означава това и можете да си представите какво ще ви отговорят...

Неотдавна учени от широк спектър дисциплини публикуваха ново изявление относно изследването на смъртта и предсмъртните явления. Публикацията е в „Анали на Нюйоркската академия на науките“, документът е първото в историята рецензирано изявление за научното изследване на смъртта и дава представа за „потенциални механизми, етични последици и методологични съображения за систематично изследване“. Обърнато е внимание и на идентифициране на проблеми и противоречия в изследователската област.

Смъртта в 21-ви век не е същата като смъртта дори преди сто години.

„Да си „необратимо мъртъв“ зависи от технологиите“, пише Андерс Сандберг, научен сътрудник в Института за бъдещето на човечеството към Оксфордския университет, още през 2016 г. „Дълго време липсата на дишане и пулс се смятаха за отличителни белези на смъртта, но оттогава методите за реанимация се подобриха. Днес жертвите на удавяне, които страдат от екстремна хипотермия, липса на кислород, пулс и дишане в продължение на няколко часа, могат да бъдат съживени. Дори липсата на сърце не е смърт, ако сте на масата на трансплантационния хирург“, обяснява той.

Сандбърг не е участвал в проучването, но изказването му удря в сърцевината на проблема: съвременната медицина коренно е променила начина, по който мислим за смъртта. Изведнъж научаваме колко малко знаем за тази най-универсална част от живота.

„Сърдечният арест не е сърдечен удар“, казва Сам Парниа, занимаващ се с проблемите на реанимацията в Гросманския факултет на Нюйоркския университет и водещ автор на новата статия. Сърдечният арест е последният стадий на заболяване или събитие, което причинява смъртта на човек. „Навлизането на кардиопулмоналната реанимация (CPR) ни показа, че смъртта не е абсолютно състояние, по-скоро това е процес, който потенциално може да бъде обърнат при някои хора дори след като е започнал“ – категоричен е Парниа.

Доказателствата сочат, че нито физиологичните, нито когнитивните процеси завършват в „точката на смъртта“. Научните изследвания досега не са успели да докажат реалността на преживяванията близо до смъртта, но те не могат и да ги опровергаят. Тези преживявания не могат да бъдат отречени от науката, тъй като са стотици милиони, записани през столетията в различни точки на планетата. Описвани са в тази последователност: първо усещане за отделеност от тялото и повишено чувство за осъзнаване и разпознаване на смъртта; след това усещане за пътуване до някаква точка, последвано от смислен и целенасочен анализ на житейските действия, намерения и мисли спрямо другите; следва усещането като че ли човек е пристигнал „у дома“.

Всичко това може да звучи доста психеделично. Но ние знаем, че преживяванията близо до смъртта нямат много общо с халюцинациите, илюзиите или преживяванията, предизвикани от психеделични лекарства. Да, те често водят до същия вид положителна дългосрочна психологическа трансформация – доказват го последните проучвания, свързани с употребата на вещества като псилоцибин, но преживяванията близо до смъртта не са предизвикани от психоделици.

„В новото научното изследване на смъртта твърдим, че мозъчните клетки не се увреждат необратимо в рамките на минути след лишаване от кислород, когато сърцето спре“, обяснява Парниа. Те „умират“ след часове. Това позволява на учените да изучават обективно физиологичните и психически събития, които се случват във връзка със смъртта.

Съвременната наука вече ни даде представа за част от този опит: електроенцефалографските изследвания показаха, например, появата на гама активност и електрически пикове във връзка със смъртта – феномен, обикновено свързван с повишена активност на мозъка.

Източник

Умрях, за да живея!
Роси отказва да умре – невероятната история на едно изцеление