Снимка: обществено достояние / Wikimedia Commons
„Като внушаваме вкус към художествената литература и разширяваме начините, по които децата създават истории, ние помагаме на децата да влязат в действителността през прозореца, заобикаляйки вратата. Ако нещо е интересно, то е и по-полезно.“ Това пише знаменитият разказвач на приказки Джани Родари в книгата си „Граматика на фантазията“.
На 23 октомври се навършват 105 години от рождението на италианския писател, напуснал този свят през 1980-а. Родари е любим автор на няколко поколения, израснали с „Приключенията на Лукчо“, „Джелсомино в страната на лъжците“, „Приказки по телефона“, „Невидимият Тонино“, „Сто защо“, „Пътешествието на синята стрела“. Пише и стихове за деца. През 1970 г. писателят получава престижната награда „Ханс Кристиан Андерсен“.
- Ако трябва да научим децата да мислят, трябва първо да ги научим да измислят.
- Кристалният Джакомо, макар и във вериги, бил по-силен от него, защото истината е по-силна от всяко нещо, по-светла от деня, по-страшна от ураган.
- Ако хората се задоволяваха само с онова, което имат, щяха още да живеят по дърветата като маймуните.
- Има една индийска поговорка, която гласи: „Който мълчи, знае два пъти повече от този, който говори.“
- Кой знае, защо хората с добро сърце винаги се стараят да скрият това от другите.
- Не очаквай обич, щом сееш омраза.
- Решаващата среща между децата и книгите се случва в училище. Ако тази среща се случи в творческа среда, където фокусът е върху живота, а не върху запаметяването, може да се появи любов към четенето: това не е нещо, с което човек се ражда. Любовта към четенето не е вроден инстинкт.
- Ролята на учителя не се ограничава до предаване на предварително зададени знания, определено количество на ден; учителят не е укротител на необуздани коне или треньор на тюлени. Той е възрастен, който е с децата, за да им предаде най-доброто от себе си, да развие собствената им съзидателност и въображение...
- Творческият ум е активен, любознателен ум, който открива проблеми там, където другите не ги виждат. Вярва, че има готов отговор на всичко. Той се чувства като у дома си в променяща се ситуация, където другите виждат само опасност. Способен е да взема свои собствени, независими решения (независим от баща, нито от професор, нито дори от обществото). Отхвърля това, което му е наложено, оперира с обекти и понятия по нов начин, отказвайки да се заплита в каквито и да било конформистки съображения. Всички тези качества се проявяват в творческия процес.
- Когато изпитваш голяма скръб, вече не забелязваш малките проблеми.
- Той тръгна накъдето го водеха очите му и сигурно беше избрал правилния път.
- Нарисувай красива картина и можеш да я подпишеш. Създай красива статуя и името ти ще краси пиедестала. Изобрети страхотна кола и ще имаш правото да я кръстиш на себе си. Само тези, които не правят нищо добро, пишат имената си по стените.
- Луната реши да напише мемоарите си. Нямала нито писалка, нито молив, затова се принудила да използва за писане комета като топяла опашката й в нощния мрак. Нямала и хартия. Записвала всичко върху облаците, а те веднага отлитали.
- Не се сърдете, дон Домат, казват, че плачът разваля витамините.
