Спрете с разбирането, че този свят е обитаван само от чудовища и глупаци

1. Разбрали сте, че поведението на другите (както и вашето) до голяма степен е движено от страх и безпокойство, а не (както смятат повечето хора) - от злонамереност или идиотизъм. Спирате със самодоволството и с разбирането, че този свят е обитаван само от чудовища и глупаци. Отначало всичко става все по-нееднозначно, но с течение на времето, с опознаването на реалния свят и реалните мотивации, които движат хората около вас, животът се превръща в приключение.

2. Осъзнали сте, че хората не могат автоматично да разбират какви са мислите в главата ви и че трябва да изразите намеренията и чувствата си чрез думи. Не можете да обвинявате другите, че не са разбрали значението на думите ви, ако не говорите спокойно и ясно.

3. Направили сте изненадващото откритие, че понякога и вие грешите. Почвате да правите плахи първи стъпки и да се извинявате понякога.

4. Научили сте се да бъдете уверени не защото мислите, че сте страхотни, а защото осъзнавате, че всички останали са също толкова глупави, уплашени и объркани като вас. Всички поправяме това с времето и това е добре.

5. Простили сте на родителите си, защото сте разбрали, че те не са ви създали на този свят, за да ви обиждат. Те просто не са знаели какво да правят и са се борили със собствените си демони. Гневът в определени моменти отстъпва място на съжалението и съчувствието.

6. Вече сте наясно с огромното въздействие върху настроението на така наречените малки неща: време, сън, нива на захар, нива на алкохол в кръвта, степен на фонов стрес и т.н. И в резултат на това никога не повдигате за обсъждане с любимите си хора важни спорни въпроси, ако всички не са отпочинали, трезви, нахранени, необезпокоени от нищо и небързащи за влака.

7. Вече не се надувате, ако ви обиди някой, не таите омраза и болка в продължение на много дни. Помнете, че всички ще умрем скоро. Не очаквате другите да разберат какъв е проблемът, а им го казвате директно. И ако те все пак не разбират, вие им прощавате. Винаги.

8. Престанали сте да вярвате в идеали почти във всички области. Няма перфектни хора, перфектни работни места, перфектен живот. Вместо това сте започнали да оценявате, както казва психоаналитикът Доналд Уиникот, "достатъчно доброто". Разбирате, че в живота ви има много неща, които предизвикват недоволство, но все пак много други са достатъчно добри.

9. Вече знаете, че е полезно да вкарвате малко песимизъм в очакването нещата да се случат. Това ще ви направи по-спокойна, търпелива и прощаваща душа. Загубили сте част от идеализма си и сте станали много по-малко раздразнителен човек.

10. Научили сте се да виждате, че недостатъците на всеки човек са балансирани от добродетелите. Не се фокусирате върху слабостите, а гледате общата картина. Да, този човек е педантичен, но освен това е възхитително точен и надежден в бурни времена. Да, този човек е небрежен, но в същото време е брилянтен създател и визионер. Разбирате, наистина разбирате, че няма идеални хора и всяка добродетел върви с недостатък.

Е,емоционално зрял човек ли сте?