Илюстрация: Wikimedia Commons
Нека бъдем реалисти: идва момент, когато нашите духовни практики ни вредят повече, отколкото ни помагат. И все пак повечето от нас са толкова ангажирани в защитата на крехкото си его от истината, че живеем в състояние на отричане или пълна забрава за това, което се случва. Когато нашите духовни практики подсилват, укрепват и подмолно раздуват нашите чувства за себе си (т.е. нашето его), това се нарича духовен материализъм. И това е токсична форма на духовност.
Първоначално измислен от будисткия майстор по медитация Чогям Трунгпа Ринпоче в книгата му „Прорязване на духовния материализъм“, духовният материализъм е това, което се случва, когато използваме духовни концепции, практики и инструменти, за да подсилим фалшивото чувство за себе си, егото си. Тъй като егото е източникът на цялото ни страдание, укрепването му чрез духовна практика е в пълно противоречие с целия смисъл на духовния път. Без значение каква е практиката или учението, егото обича да чака в засада, за да присвои духовността за собственото си оцеляване и печалба.
Трябва да сме честни със себе си и да осъзнаем, че не сме имунизирани да попаднем в капана на духовния материализъм. Всички имаме его и неговата мисия е да оцелее, независимо какво му е необходимо за това (включително злоупотреба с духовност). Защо егото ни стига до такива крайности – да „присвои духовност“ за собствена изгода? То е първичен механизъм за защита, който ни помага да оцелеем в нашата среда и ще направи всичко възможно, за да избегне несъществуването или унищожението.
И все пак иронията е, че разпадането на егото – или по-скоро пробуждането от егото – е базисното послание на пътуването към себереализация или духовно просветление.
Проявления на духовния материализъм
Изследвайки внимателно собствените си пътища и практики, повечето от нас ще могат да открият много лесно случаи на духовен материализъм. Всичко, което трябва да направим, е да попитаме: „Как това вярване/практика/инструмент подсилва егото ми (отделното чувство за себе си ).“
Колкото по-надълбоко се вгледаме, толкова повече примери на духовен материализъм ще открием. Но не го правим, за да осъждаме поведението си и да търсим още храна на егото чрез самобичуване, а да практикуваме внимателност и състрадание към себе си.
Самоанализът е трудно занимание. Можем да се учим от споделеното – примерите и поведението на другите.
Четирите най-често срещани форми на духовен материализъм:
- „Притежаване“ и индиректно претендиране на специален статус поради определени дарби (напр. ясновидство, способност за четене на аури, общуване с духове и т.н.);
- Буквално купуване на духовния пазар, например преследване на безкрайни семинари, методи, инструменти, дрънкулки и техники, които обещават да ви направят по-мъдър, по-интуитивен, по-блажен или по-„духовен“ човек;
- Практикуване на медитация със скрития план да избягате от страданието;
- Използване на закона за привличането, за да се опитате да привлечете всичките си желания (защото това би ви направило „по-щастливи“, отколкото да сте благодарни за това, което вече имате).
Изисква се дълбоко смирение , за да признаем къде сме се заблудили или сме били заблудени в мисленето и поведението си. Въпреки това желанието да бъдем уязвими, открити и честни за себе си е централна част от пътя на духовното пробуждане.
10 признака за духовен материализъм:
1. Духовен елитаризъм (извисявам се над другите, защото имам Познанието и вървя по Духовен път, високомерие и отделеност)
2. Културно присвояване (цитирам охотно термини и концепции от различни практики, омешвам ги хубаво и правя от тях собствена теория, представям я за уникална)
3. Създаване на духовна автобиография (ходя на всички възможни семинари, лекции, ритрийти, курсове и прожекции, трупам знание с цел да се изтъкна колко дълбоко духовен съм)
4. Духовно пазаруване
5. Мания за бъдещето (търся резултативност, убеден съм, че ако....– ще бъда възнаграден за усилията си и ще просперирам)
6. Фокусиране само върху положителното (интересувам се само от добрите промени в мен, работата с недостатъците не я върша – какви недостатъци?! – та аз съм почти съвършен)
7. InstaSpirituality (фокусиране върху естетически приятни духовни практики, които са „достойни за Instagram“, като същевременно пренебрегват по-дълбоките и по-объркани аспекти на духовната трансформация)
8. Холивудска духовност (вместо да почита обикновената магичност на ежедневието, човек търси духовност със светлини и блясък, свръхестествени преживявания като посещения на ангели, получаване на видения, срещи с НЛО, духовни водачи, учители с „екстрасензорни“ способности, пророчески сънища)
9. Пристрастяване към самоусъвършенстване (скачам от учител на учител и от практика на практика в търсене на „по-излекуван“, духовно пробуден и т.н., без да осъзнавам, че като непрекъснато се опитвам да се самоусъвършенствам, никога не съм щастлив и само се мъча да укрепвам илюзорното си его, което се чувства счупено)
10. Духовен нарцисизъм (раздувам егото си дотам, че то – мощно и бронирано вече – ми крещи, че аз съм по-„събуден“ от другите и ми разрешава да се държа арогантно, с мания за величие и с унищожаващо пренебрежение към всички останали.
Как да обуздаем духовния материализъм
Докато все още сме привързани към егото си, винаги ще има някакво ниво на духовен материализъм по пътищата ни, прокрадващ се тук и там. До онзи момент на свещено разпознаване – моментът, в който преминаваме от егото към Единството, недвойственото съзнание, космическото съзнание или както искате да го наречете – егото неизбежно ще намери начини да използва духовността, за да подкрепи съществуването си. Можем да си помогнем, ако усетим сянката с водене на дневник и саморефлексия, работа по осъзнаването на сенчестите си страни, самоизследване и съзерцание, медитация и концентрация. Можем също да потърсим напътствия и мнения от доверени приятели, духовни съветници или ментори. Просто задавайки въпроса: „В кои области може да се заблуждавам?“. Това може много да ни помогне да се освободим от самоизмамата чрез практикуване на духовно разпознаване.
