ИзкуствоЯна Немирова / 2 август 2022

Понякога миналото те настига, независимо дали ти се иска или не

Всеки от нас рано или късно ще трябва да измине неговия си Зелен път

Снимка: kinopoisk.ru

„Зеленият път" (The Green Mile) е американски филм от 1999 г., адаптация на едноименния роман на Стивън Кинг от 1996 г., направена само за 8 седмици от Франк Дарабонт (режисьор е и на легендарния „Изкуплението Шоушенк"). Това е разказ за живота и смъртта, за греха и прошката, за правото и кривото, за престъплението и наказанието, за самотата и любовта. Съцветието от таланливи актьори (Том Ханкс, Дейвид Морс, Бони Хънт, Майкъл Кларк Дънкан, Джеймс Кромуел, Майкъл Джетер, Греъм Грийн) го прави още по-незабравим и непреходен. Нека си припомним няколко цитата от филма.

Когато Господ ме извика пред извика Своя праведен съд, Той ще ме попита: „Защо уби едно от моите истински чудеса?“ Какво ще му кажа? Че това ми е работата...

Толкова съм уморен от болката, която чувам и чувствам, шефе. Уморен съм от пътищата, уморен съм да бъда сам, като врабче в дъжда. Без приятел, при когото да ида или да ми каже откъде идваме или отиваме, или защо. Омръзна ми хората да се мразят. Това е като парчета стъкло в мозъка. Уморен съм от това, че толкова пъти исках да помогна и не можах. Уморен съм от тъмнината. Но най-вече от болката. Тя е твърде много. Ако можех сам да сложа край на всичко!

Ако човек се покае за греховете си, може да се върне във времето, което е било най-щастливо за него. Може би това е раят?
Казвам се Джон Кофи. Като напитката, само че се пише по друг начин.
Всеки от нас рано или късно ще трябва да измине неговия си Зелен път.
Каквото се случва на Пътя, остава на Пътя. Винаги е било така.
И ти също ще умреш, а аз ще живея. И това е моето проклятие.

Видях сърцето му, когато хвана ръката ми. Видях какво направи. Видях го много ясно. Не можете да скриете това, което е в сърцето ви.

Той ги уби с обичта им. Сега виждаш ли как е било? Ето така е всеки ден, по целия свят.

Предполагам понякога миналото те настига, независимо дали ти се иска или не. По принцип, пътят към смъртта се наричаше „последния път"; ние наричахме нашия „зеления път" - подът имаше цвят на зелена липа. Имахме и електрически стол - наричахме го „Стария Светльо".

Мили, кажи ми какво си мислиш или ще трябва да те задуша с възглавницата.
Зъл, страхлив, глупав човек е лоша комбинация за такова място.

На колене съм! Моля се! Моля се: „Господи Исусе, мой добър пастир, прости ми за всички глупости, които направих. За това, че тормозих хората, надявам се да ми простят. Няма да го направя отново Това е сигурно."