Изкуство12 юни 2024

Ти не ме оставяй да загина, господи, преди да съм живял!

120 г. от рождението на Атанас Далчев

Снимка: Wikimedia Commons

„Не съм купувал готови отговори от никой философ…Изучавах философите и се спасявах от техните системи…, особено що се касае до доктрини върху обществото и държавата… В изкуството не бях индоктриниран… Между мене и света не е легнала пелената на никаква идеология. Аз се саморисувах искрено…“ Това споделя в приятелските си разговори с Владимир Свинтила Атанас Далчев, 120 години от чието рождение се навършват днес, 12 юни. Атанас Христов Далчев е сред най-видните български поети и преводачи на XX век. Превежда от френски, испански, италиански, немски и руски. Носител е на Хердеровата награда на Виенския университет (1972). Никога не успява да се приспособи към идеологически и политически принуди. Да си припомним философската мисъл на този ярък поет от българската литературна история.

Човек смята, че листата на дърветата са пожълтели от есента, и едва после, когато поразмисли, разбира, че огънят и страстите на лятото са направили това.
Когато възникват за първи път в един самобитен ум, мислите и образите са винаги прости. Те се усложняват и замъгляват по-късно у подражателите.
Художественият превод ми напомня прозорец, в който образите от улицата се смесват с отраженията на предметите вътре в стаята. Той е произведение толкова на автора, колкото и на преводача.
Струва ми се съвсем погрешно да се противопоставя красотата на истината. Те може да се различават, но не си противоречат.
Трябва да се придържаме о конкретните неща. Те ни предпазват от общите фрази и големите, но празни думи.
Резултатът интересува хората повече от причината. Навярно затова мнозина не правят разлика между смешен и остроумен.
Човекът е изобретателен. Когато не може да се освободи от някой недостатък, започва да го култивира съзнателно. И със самия факт, че е вече искан, недостатъкът му добива и за него, и за другите вид на качество.
Нищо не изглежда по-остаряло от това, което е било ново вчера.
Остроумието и искреността не се подправят.
Много от възгледите и твърденията ни не биха били тъй катигорични и крайни, ако нямаше хора, които да мислят по-инак от нас.
Приятно е да бъдеш въззмутен: едновременно чувствуваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство.
На една трапеза, дето всички са пияни, трезвеният е, няма съмнение, един неприятен свидетел.
Човек е искрен не по желание, а по природа.
Ние умираме по малко със смъртта на всеки свой близък.

МОЛИТВА
Аз не помня, аз не съм видял
минаха ли моите години?
Ти не ме оставяй да загина,
господи, преди да съм живял!
Изведи ме вън от вссяка сложност,
научи ме пак на простота:
да отдавам сетния петак
от сърце на срещнатия просек.

Да усещам своя радостта
на невинното дете, което
първите снежинки от небето
сбира със отворена уста.

И без свян да мога да говоря
с простите на прост неук език. . .
Научи ме, господи велик,
да живея като всички хора.
1927 г.