История6 юни 2021

Отвращението на образованите хора от църквите е историческа загуба

К. Юнг: Съвършенството на Бога ни кара да очакваме съвършеното творение, а не този полу-ад от мързел, тъпота и порочност

Снимка: Wikimedia.org

На 6 юни светът отбелязва 60 години от кончината на един от най-изтъкнатите умове на човечеството от края на 19-и и средата на 20 в. Карл Густав Юнг (р.26 юли 1875) е швейцарски психолог и психиатър от немски произход, близък сътрудник на Зигмунд Фройд от 1907 до 1912 година, по-късно - негов опонент. Създава направление в психологията, наречено „аналитична психология“. Основател е на учението за архетипите в колективното несъзнавано. Юнг оставя стотици страници наблюдения, заключения, записки и писма на тема митология, религия, антропология, приказки, алхимия, сънища, сянката на душата, анима и анимус и др. Юнг е една от най-големите загадки и мистични умове на XX век. Представяме ви едно писмо на Юнг от 18 август 1936 г. до Валтер Франц Ухсадел - немски религиозен педагог и професор по практическо богословие.

Ако вярваме, че всяко разсъждение за молитвата е прекалено, защо ползите от нея са толкова очевадни?

Но ако не вярваме ми се струва, че е безсмислено да говорим за молитвата.

Тогава въпросът е следният: защо вече не вярваме? Как човек може да повярва?

Откъде съвременният човек да почерпи увереност, че световният кръговрат е отворен за Божественото?

Невярващият, както и всеки друг, знае, че този свят е в ужасен безпорядък и винаги е бил такъв.

Но само знанието за това досега не е тласнало към вярата нито един човек.

Напротив!

Съвершенството на Бога ни кара да очакваме съвършеното творение, а не този прискърбен полу-ад от мързел, тъпота и порочност. Нещастието не винаги учи на молитва, много по-често учи на проклятия, жестокост и престъпност.

Днес аз се сблъсквам сред образованите хора с такива, които са неспособни да вярват. Но аз не мога да ги осъждам за това.

Те са дълбоко отчуждени от Църквата и религията, защото всичко, което те чуват е "ти си длъжен", макар че така или иначе не знаят как да изпълнят тази заповед. Това, което е необходимо на съвременния човек и което може да предостави единствена възможност за религиозно отношение към живота - в никакъв случай не са усилията на волята, нито пък някаква морална принуда. Необходимо му е преживяване, осъзнаване, че неговите възгледи за света, отразяващи горделивостта на съзнанието му, наистина и реално са неадекватни. Подобно преживяване е възможно, само ако с човека се случи нещо такова, което няма да е негова съзнателна дейност.

Само преживяване, свързано със спонтанната активност на психиката, независимо от човешката воля и съзнание, може да е достатъчно убедително. Струва ми се, че най-важната задача на съзнанието като наставник на душата се състои в това, да покаже на хората пътя към изначалното преживяване - както се случило, например, със Св. Павел по пътя към Дамаск.

Моят опит сочи, че такъв способ се намира само в процеса на психическото развитие на индивида.

Естественно, говоря за образованите хора.

Това, че се срещат и колективни ефекти, се потвърждава от поразителния успех на Оксфордското движение. Личното ми мнение е, че това е просто psychologie des foules - психология на тълпите - (Gustave Le Bon, Le Psychologie des foules, 1895) със съответстващите й прогнози.

Отвращението на образованите хора от църквите – това е историческа загуба, защото това означава отстъпление на църквата на едно по-ниско, народно ниво и оттук следва обедняването на духовния живот. Църквата, която има само подкрепата на масите, едва ли се различава много от държавата. Мисля, че протестанството е загубило контакт с индивидуалната личност по най-катастрофалния начин. Отсъствието на лична изповед и крайно-важната функция на directeur de conscience (духовен ръководител – фр., наставнки, изповедник) – това в някакъв смисъл е причина за опасното отчуждение на умовете.

Надявам се, да не ви обиди искреността на моите бележки. Никой не осъзнава необходимостта от религиозни убеждения така остро като мен, но именно по тази причина се заемам с техническите въпроси за намиране на начин, чрез който така да се каже, да се индуцира религиозния опит.

С най-добри пожелания,

Искренно ваш, К.Г. Юнг

Из писмото на Карла Густав Юнга до пастор Валтер Франц Ухсадел, 18 август, 1936 г.

Превод: Списание Осем