ИсторияЕкатерина Ангелова / 25 януари 2022

Професионалният път на Юнг в дебрите на психиатрията

„Зад психозата има личност, житейска история, определени надежди или желания. Причината да не разбираме смисъла им е в нас“

Продължение от част I

След като завършва гимназия и след дълго колебание, Юнг се записва да учи медицина в Базелския университет. Също толкова трудно се оказва решението му впоследствие да избере какво точно да специализира. В крайна сметка прави съдбоносен избор и записва Психиатрия, която по онова време не се считала за никак престижна специалност и професия.

На 10 декември 1900 г. Юнг е назначен като асистент в Клиниката за душевноболни Бургхьолцли в Цюрих. Психиатърът си спомня:

„С работата ми в Бургхьолцли животът ми навлезе в една интегрална действителност. Беше като постъпване в светски манастир, като даване на обет да вярвам само в онова, което е вероятно, средно, банално, лишено от смисъл, да отричам всичко странно, значимо, да редуцирам всичко необичайно до банално“.

Юнг определя първите си професионални години в ролята на психиатър като „субективен експеримент“. Той следи изкъсо не само своите пациенти и техните патологии, но тайно изработва статистика за вродените дадености и на своите колеги. Младият лекар иска да вникне дълбоко в същността на психиатрията и специалистите, които упражняват тази професия. Въпросът, който не спира да се върти в главата му е: „Какво всъщност става в душевноболния?“.

В този период от живота си Юнг започва усилено да чете трудовете на Зигмунд Фройд, който живо се интересува от психологията на душевноболните пациенти, а не толкова от самото поставяне на диагнози и изброяването на техните симптоми. Нещо, в което Юнг обвинява своите колеги в клиниката.

„Неговите идеи ми посочиха пътя към изследване отблизо и разбиране на индивидуалните случаи. Фройд въведе психологията в психиатрията, макар че самият той беше невролог.“

И допълва:

„Клиничните диагнози са важни, тъй като дават на лекаря известна ориентация, но те не помагат на пациента. Решаващото нещо е историята. Защото тя самата разкрива скритата човешка същност и човешко страдание и едва тогава лекарят може да приложи съответната терапия“.

Както през целия си дотогавашен живот, така и тогава Юнг се чувства самотен и отчужден от хората в своето обкръжение.

През 1905 г. швейцарецът става лектор по психиатрия в университета в Цюрих и е преквалифициран в главен лекар в психиатричната клиника. Работи като такъв в продължение на четири години, след което напуска, защото по думите му по това време (1909 г.) „работата буквално го задръствала“. Причината е, че частната му практика постепенно се разраства през годините и Юнг вече не може да смогне да работи и на двете места. Отделно продължава да води лекциите си в университета до 1913 г.

Един от похватите, които Юнг прилага на пациентите си в началото на своя професионален път, е хипнозата и хипнотерапията. Той безусловно вярва в силата на този метод и запознава студентите си с него. Но скоро разбира, че всъщност хипнозата е нещо много по-голямо от това, което той знае за нея и се отдръпва от тази практика. Младият професор вярва също толкова убедено и в символиката на сънищата, които старателно изучава и изследва през целия си живот.

Между 1904 и 1905 година Карл Густав Юнг създава лаборатория за експериментална психопатология към психиатричната клиника Бургхьолцли. Той има много ученици, сред които и американски граждани. Така по-късно е поканен да изнася лекции на конгрес в Америка, където е поканен да говори и Фройд. Двамата са удостоени с титлата honoris causa.

Голямо внимание в психиатричната си практика Юнг отделя на деменция прекокс, по-известна като шизофрения. Има множество случаи на пациенти и пациентки, страдащи от този проблем. Психиатърът се стреми да разбере причините и протичането на всеки един случай индивидуално и се вглежда дори в най-незначителните на пръв поглед детайли. Той открива, че в „безсмислиците“, които бърборят пациентите му, смятани просто за луди, всъщност има голям скрит смисъл. Че и те означават точно определено нещо и дават нова важна информация за болестта и историята на пациента. В тези бръщолевения Юнг открива останките на една нормална личност, дълбоко, но не и напълно заровени в тях.

Юнг пише:

„По време на работата ми с пациентите аз установих, че параноидните идеи и халюцинациите съдържат смислово ядро. Зад психозата лежи една личност, една житейска история, определени надежди или желания. Причината да не разбираме смисъла им е в нас“.

Психиатърът изтъква, че в работата си винаги е действал с индивидуален подход в зависимост от конкретния случай. Понякога прилага и методи, които описва и използва и колегата му Зигмунд Фройд.

За връзката между Юнг и Фройд е казано много. Ще очертаем тези взаимоотношения на кратко като отбележим най-важните моменти в тях.

Юнг чете трудове на Фройд и открива много допирни точки между неговите и собствените си идеи и схващания. Психиатърът от Цюрих се превръща в ревностен защитник на Фройд, който по онова време е недолюбван и дори отхвърлян от академичната общност. Тази позиция можела да му коства много, включително отхвърляне на неговите теории и провал на собствената му кариера. Но той не се отказва.

Когато Карл Густав Юнг написва своята книга „Психология на деменция прекокс“ и тя достига до Фройд, той незабавно го кани да го посети. Първата им лична среща се състои във Виена през 1907 г. Тя продължава цели 13 часа, по време на които психиатрите не спират да говорят и да обсъждат различни казуси. Юнг пише в своята автобиография:

„Фройд беше първият наистина значителен човек, когото срещах според моя опит дотогава, никой друг не можеше да се сравни с него. В неговата нагласа нямаше следа от тривиалност. Намирах го за изключителни интелигентен, остроумен и във всяко отношение забележителен. И все пак първите ми впечатления от него останаха неясни; не можах да го разбера“.

В продължение на няколко години Юнг и Фройд общуват чрез писма и осъществяват още няколко срещи очи в очи. Юнг нарича „епохален“ труда на Фройд „Тълкуване на сънищата“. С течение на времето двамата се превръщат в близки приятели. Те имат сходни идеи и разбирания по много въпроси, които взаимно допълват и доразвиват. Двамата психиатри работят в посока развиването на психиатрията и в частност психоанализата. Но това не означава, че имат абсолютно еднакви виждания по всички въпроси.

Юнг и Фройд често водят дискусии, в които става ясно, че имат различни гледни точки по един или друг въпрос и нито един от тях не отстъпва и крачка от собствените си идеи и убеждения. Един такъв (и може би най-известният) пример в тази посока е различното им мнение относно причината за появата на неврозите. Според Фройд те са резултат от сексуално потискане или сексуална травма, но Юнг не смята така. В работата си със свои пациенти швейцарецът открива, че факторите за отключване на невроза далеч не са само посочваните от Фройд, а са много и най-разнообразни.

Само три години след запознанството на Юнг и Фройд основите на тяхното приятелство са подкопани. Причината е, че Фройд заставя Юнг да приеме и да практикува според неговата теория за сексуалността, с което швейцарският психиатър не може да се съгласи. Назрява тих конфликт, но все пак двамата продължават да поддържат връзка и да коментират различни психологически казуси и теории.

Юнг започва да изследва архетипите и парапсихологията, свързана с окултни явления. Фройд остро критикува писанията на своя колега, макар че няколко години по-късно се съгласява със сериозността и значимостта на парапсихологията. Докато двамата разговарят и Фройд обявява теориите на Юнг за глупост, се чува силен трясък от библиотечния шкаф, намиращ се в близост до тях. Юнг казва: „Това сега е един от така наречените каталитични феномени на материализация“

Фройд обаче отхвърля възможността трясъка от библиотеката да е свързан по някакъв начин с техния разговор. Но Юнг настоява, че това не е просто съвпадение и предрича повторен трясък, за да аргументира своята теория. И наистина едва изрекъл тези думи се чува втори трясък откъм шкафа. Юнг пише в автобиографията си, че и до днес не може да си обясни защо в този момент е бил така уверен в думите си, но просто е знаел, че ще последва втори пукот. След случката Фройд остава слисан и подозрително гледа своя събеседник.

Както казахме по-горе, Юнг се увлича силно по спиритизма и вярва в много от идеите на окултното. Самият той от малък има странни видения, усещания и пророчески или натоварени смислово сънища. А случката по време на разговора с Фройд за странните явления и паранормалното е само едно от доказателствата, че когато си настроен на такава честота, можеш да привлечеш мистериозни енергии и да предизвикаш необясними събития. Нещо, в което Юнг твърдо вярва, и за което пише в някои от трудовете си.

През следващите години Фройд често намеква, че вижда в Юнг своя приемник в психоанализата.

„Подобни намеци ми бяха неприятни - пише Юнг – защото знаех, че не бих могъл да поддържам неговите възгледи, така да се каже, коректно – т.е. според неговия замисъл.“

С времето пропастта между Фройд и Юнг се задълбочава. От една страна стоят различията във възгледите им, от друга – личните им взаимоотношения стават все по-хладни и враждебни. Когато книгата на Карл Густав Юнг „Промени и символи на либидото“ е на път да излезе, той вече знае, че това ще е последният удар върху приятелството му с Фройд. Причината е, че заложените в ръкописа идеи противоречат на възгледите на неговия именит колега. Двамата психиатри и доскоро близки приятели скъсват окончателно връзката помежду си. Писанията на Юнг са обявени за „боклук“ и той остава дълбоко неразбран от своите съвременници.