Младият Юнг по пътя му към психиатрията

Споделяме с вас какво се случва в младежките години на Карл Густав Юнг (1875 – 1961 г.) и какви спомени има той от това време. Написаното е базирано на неговата автобиографична книга „Спомени, сънища, размисли“.

В детските си години Карл Густав Юнг често се чувства самотен, неразбран, изолиран от света и хората в него. Той постоянно си задава екзистенциални въпроси, чиито отговори така и не успява да намери. Затова чете много книги, търсейки познанието в тях. Тайно се промъква в кабинета на баща си (протестантски пастор) и чете неговите религиозни книги.

„Преди всичко бях привлечен от мислите на Питагор, Хераклит, Емпедокъл и Платон. Идеите им бяха красиви и академични като картини в галерия, но някак си отвлечени. Едва у Майстер Екхарт почувствах дъха на живота – без да го разбирам напълно“.

Но нито един от тези и други видни философи не достига истински до младежа. Струва му се, че пишат за неща, които никога не са виждали, преживявали и не познават. Чете и трудовете на Хегел, но е „отблъснат“ от неговия „високомерен и труден език“. Докато се лута из дебрите на философията, най-сетне  попада на нещо, което истински да го развълнува.

„Най-голямата находка в моите търсения за мен беше Шопенхауер. Той беше първият, който говореше за страданието на света, което видимо и шокиращо ни заобикаля, за объркването, страстта, злото – всички онези неща, които другите изглежда рядко забелязваха“.

Мрачната картина на света, която Шопенхауер обрисува, среща одобрението и съвпада с личните усещания на Карл Густав Юнг. Но все пак не изцяло. Следващото голямо откритие на Юнг е Имануел Кант. Спомня си, че благодарение на неговите писания открил, че „бедността не е недъг и далеч не е основната причина за страданието; че синовете на богатите нямат никакви предимства пред бедните и зле облечени момчета“, към чиято група принадлежи и той самият.

„Интересите ми ме теглеха в различни посоки. От една страна, ме привличаха естествените науки с тяхната истина, основаваща се на факти. От друга страна, бях очарован от всичко, което имаше общо със сравнителната религия.“

Юнг е запален главно по зоологията, палеонтологията, геологията, гръцко-романската, египетската и праисторическата археология. Но и по хуманитарните науки и в частност  философията. Изборът му на професия не е никак лесен. Баща му му казва да стане какъвто пожелае, но да стои далече от теологията, явно усетил противоречията в своя син относно религията, без той да е говорил открито с него за тях. Факт е, че по това време Юнг все по-често започва да пропуска църковните служби и редовното взимане на причастие.

„Колкото по-далече бях от църквата, толкова по-добре се чувствах“ – пише той.   

В свободното си време започва да създава различни структури от подредени камъни, колекционира насекоми, фосили, минерали, кости от мамути и хора. Казва, че бил против събирането на изсушени цветя, защото вярвал, че те не бива да се късат, защото в растежа и цъфтежа им се крие дълбока божествена тайна.

„Единственият период в моя живот, през който се бях отегчавал – годините в гимназията - беше приключил и златните двери към целокупното знание и академичната свобода се отвориха и пред мен“.

В началото на следващата година баща му си отива от този свят. Това донася не само тъга на семейството, но и много сериозни финансови затруднения. Следването на Юнг е под въпрос. Той е принуден да взима пари назаем, за да плаща обучението си, а през свободното си време да работи здраво. Въпреки това определя студентските си години като хубаво време, изпълнено с духовен живот и приятелства.

„Досега се бях сблъсквал единствено с тухлената стена на традиционните възгледи, но сега се изправих срещу стоманата на предубеждението на хората и пълната им неспособност да приемат необикновените възможности. За тях всичко това беше далеч по-лошо от заниманията ми с теология. Имах чувството, че съм изтикан до ръба на света. Това, което най-живо ме интересуваше, за другите беше вятър и мъгла, и дори причина за страх“.    

Всички, с които Юнг се опитва да говори по тези странни теми, подхождат с недоверие и страх, отхвърлят възможността подобни идеи да са истина. Това кара студентът по медицина да изпитва чувство на превъзходство спрямо околните, поради което се държи „високомерно“, става критичен и дори агресивен към състудентите си, като по този начин си навлича тяхното неодобрение.

„Това в крайна сметка събуждаше отново старите съмнения, чувството за малоценност и депресиите – един порочен кръг, който бях решил да разкъсам на всяка цена. Не исках повече да оставам извън света, ползвайки се със съмнителната репутация на особняк.“

Наближава моментът, в който Юнг трябва да реши какво ще специализира и в коя област на медицината ще продължи да се развива. Заинтригуван е от хирургията, вътрешните болести и патологиите като цяло. Посещава задължителните лекции по психиатрия, но в началото далеч не се чувства привлечен от тази специалност. Той споделя:

„… трябва да поясня, че по онова време психиатрията като цяло беше презирана. В действителност никой не разбираше нищо от нея и нямаше психология, която да разглежда човека като цяло, като включва в цялостната картинка и патологичните отклонения“.

Когато започва да се готви за изпита по психиатрия, едва хванал учебника на Крафт-Ебинг и четящ неговия предговор, Юнг внезапно получава прозрение, думите „заболявания на личността“ го хващат за гърлото и той осъзнава, че за него няма по-подходяща специалност и още в този миг решава, че иска да специализира именно психиатрия.