Външният свят и Бог са две велики първични изживявания

[...]

Бог: вътрешно преживяване, което не се обсъжда като такова, но оставя впечатление. Психичните преживявания имат два източника: външният свят и несъзнаваното. Всички преки преживявания са психични. Има физически предадени (външен свят) преживявания и вътрешни (духовни преживявания).

Едното е също толкова валидно, колкото и другото. Бог не е статистическа истина, така че е също толкова глупаво да се опитваме да докажем съществуването на Бог, колкото и да го отричаме. Ако човек се чувства щастлив, той няма нужда от доказателства или опровержения. Освен това няма причина да вярваме, че "щастието" или "тъгата" не могат да бъдат изпитани.

Бог е универсално преживяване, което е замъглено само от глупав рационализъм и също толкова глупава теология. (Вижте малката ми книга Psychologie und Religion, Racher-Verlag, Zurich, 1940, за някои теми по този въпрос.)

Това, което човечеството нарича „Бог“ от незапомнени времена, вие преживявате всеки ден. Просто му давате друго, така нареченото "рационално" име – например го наричате "афект". От незапомнени времена той (афектът-бел.ред.) е психически по-мощен от всяка друга емоция, способен да подведе всичките ви съзнателни намерения, фатално да ги осуети, без да остави и едно сухо място у вас.

Следователно много са тези, които се страхуват от "себе си". Тогава те наричат Бог "аз самият" и пр. Външният свят и Бог са две първични преживявания, едното е толкова велико, колкото и другото, и двете имат хиляди имена, които не променят фактите сами по себе си. Корените и на двете са неизвестни. Психиката отразява и двете. Вероятно в този момент те са в контакт. Защо изобщо питаме за Бог? Бог кипи във вас, водейки ви до най-чудните разсъждения.

Хората говорят за вяра, когато са изгубили знание. Вярата и неверието в Бог са просто заместители. Наивният първобитен човек не вярва, той знае, защото вътрешното преживяване с право означава за него толкова, колкото и външното. Той все още няма теология и все още не се е оставил да бъде упоен от коварни концепции. Той приспособява живота си - поради необходимост - към външни и вътрешни факти, които не смята (както ние) за непоследователни. Той живее в един свят, докато ние живеем само в едната му половина и вярваме само в другата, ако изобщо вярваме. Това означава, че ние сме го засенчили с така нареченото "духовно развитие". Още по-комично е, че живеем при собственоръчно произведена електрическа светлина и все пак или вярваме или не вярваме в слънцето.

Най-искрено Ваш, 

К. Г. Юнг