Подкрепете ни!




История26 февруари 2024

Концесионери посягат на светилището на Асклепий в земите на манастира „Св. Св. Петър и Павел“

Историци и археолози с петиция срещу решението в местността „Хайдушко кладенче“ да се добиват инертни материали

Концесионери посягат на светилището на Асклепий в земите на манастира „Св. Св. Петър и Пав
Започнала е процедура за предоставяне на концесия за добив на инертни материали в местността „Хайдушко кладенче“ (наречена в концесионните документи „Ели дере“), разположена в землището на с. Паталеница, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик. За това алармира Валерия Фол на страницата си във Фейсбук. Местността „Хайдушко кладенче“ е в подножието на светилището на Асклепий. Вероятно този терен е принадлежал на светилището, каквато е била практиката в древността.

В момента в Археологическия музей в гр. Пловдив има хубава изложба, посветена на това светилище, която можете да видите до 13 април. Същевременно местността „Хайдушко кладенче“ („Ели дере“) е част от земите на манастира „Св. Св. Петър и Павел“, построен през 13 век. Манастирът е археологически обект от национално значение и е действащ и до днес, припомня Фол.

Валерия Фол моли директорите на Националния институт за недвижимо културно наследство и на Регионалния исторически музей в град Пазарджик да дадат отрицателни становища за даването на концесия на местността „Хайдушко кладенче“ за добив на инертни материали и да не допуснат унищожаването на прилежащата на светилището на Асклепий територия. Тя апелира и към всички нейни колеги и приятели да оказват натиск на решението за концесия, за да не се допусне това варварство.

В деловодството на Регионален исторически музей в гр. Пазарджик е постъпило писмо от фирма „Терра вижън“ ООД, която изисква становище от музея за наличието на археологически обекти, намиращи се в землището на село Паталеница, община Пазарджик, местност „Хайдушко кладенче“. Исканото становище е по повод подадено заявление от 24.12.2021 г. към Министерство на енергетиката от същата фирма за проучване на подземни богатства във връзка с чл. 39, ал.1, т.3. от ЗПБ, откриващо производство по предоставяне на разрешение за търсене и проучване на неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали, подземни богатства по чл.2., ал.1, т.2. от ЗПБ в площ „Ели дере“, разположена в землището на с. Паталеница, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик. 

Накратко, започнала е процедура за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства, искат да отворят кариера, поясняват инициаторите на петиция срещу този акт.  
„Нашите доводи това да не се позволи, е защото концесионната площ „Ели дере“ включва в себе си светилище на бог Асклепий.  Вероятно този терен е принадлежал на светилището, каквато е била практиката в древността. И както се знае, че много малка част от светилището на Асклепий е проучена.
В научната литература е обоснована хипотезата, че вероятно най-големия тракийски град Баткунион, наричан във византийските хроники „богат и блестящ“, е точно определената за концесия площ „Ели дере“.
Определената за концесия площ „Ели дере“ е в пределите на римска крепост „Ташево кале“ (със статут на археологически обект от местно значение) и на древната крепост Баткунион, която се е считала за втора по значение след Цепина през средновековието.       

Концесионната площ „Ели дере“ е част от земите  на манастира  „Св. Св. Петър и Павел“, построен през 13 век. Манастирът е археологически обект от национално значение и е действащ и до днес. 

В отговор на писмо до Министерство на културата  от 2022 г., министърът на културата се обявява за спирането на всякакъв вид действия и процедури за добив на инертни материали в землището на с. Ветрен дол и с. Паталеница, уточняват авторите на петицията. И припомнят, че всъщност това е третата поредна фирма, която иска да отваря кариера в землищата на село Ветрен дол и село Паталеница. И в двете има още непроучвани археологически обекти. Също така  на тези територии на които искат концесии, все още зоолози извършват мониториг относно фауната. Открити са не малко защитени животни.

Още по темата:

Генералът, пред когото са сведени 200 английски бойни знамена История

Генералът, пред когото са сведени 200 английски бойни знамена

Епопеята при Дойран - нищо не може да спре безумството на храбрите

Личната трагедия на „продавача на щастие“ Дейл Карнеги История

Личната трагедия на „продавача на щастие“ Дейл Карнеги

Един от най-известните автори на популярна психология умира самотен и болен на 1 ноември 1955 г.

„Петте защо“ на Сакичи Тойода История

„Петте защо“ на Сакичи Тойода

Защо е нужно да си задаваме въпроси за мотивите ни

Ти си застъпница на тези, които са в неволя История

Ти си застъпница на тези, които са в неволя

Това пише в житието на Св. Петка Патриарх Евтимий

Възкръсването на България История

Възкръсването на България

България получава своето окончателно признание, без да използва военни средства

Честит празник! История

Честит празник!

Преди 116 години България става наистина свободна

Поемата „Септември“ от Гео Милев преведена на бенгалски език История

Поемата „Септември“ от Гео Милев преведена на бенгалски език

Д-р Мридула Гхош е учила самостоятелно български език, превеждала е още Вазов, Ботев и Багряна

Малка Богородица дарява с рожба и здраве История

Малка Богородица дарява с рожба и здраве

За този християнски празник каноничните евангелия мълчат

6 септември – великият акт на Съединението История

6 септември – великият акт на Съединението

Как младата българска армия осигури териториалната цялост на България

2 милиона души се хващат за ръце по протежение на 600 км в името на свободата История

2 милиона души се хващат за ръце по протежение на 600 км в името на свободата

35 години от най-дългата жива верига в света - Балтийския път

Heritage Daily: Край Дебелт е открита най-старата християнска реликва в региона История

Heritage Daily: Край Дебелт е открита най-старата християнска реликва в региона

Сребърен амулет с името на Христос е бил навит на руло, заради страха на ранните християни от преследване

...Бягат угоени грешници из курортите на хлад... История

...Бягат угоени грешници из курортите на хлад...

Стихотворение на Хр. Смирненски отпрeди 104 г. развълнува социалните мрежи