Светът през погледа на кукерската маска

Костюмът представляваше две успоредни дървени рамки, съединени с двадесет сантиметрови разпънки. Върху рамките бяха прикрепени три извити като скоби пръчки, които се покриваха с дълга почти до земята черга. От едната страна на конструкцията върху не много дълга, S-образна подвижна летва, беше прикрепена направена от дърво и парцали глава, с уста която можеше да се отваря и затваря и посредством канапче. От четирите края на костюма бяха завързани хлопки, които звъняха силно при най малкото движение. Аз носех върху раменете си цялата „камила”, а чергата се спускаше и стигаше до глезените ми. Можех да гледам единствено през тесен отвор намиращ се пред очите ми.

Бях на девет или десет години, когато заедно с дядо, в навечерието на Васильовден, обикаляхме квартала и изнасяхме следното представление пред комшиите.

Тогава, с онези детски и наивни очи, забелязах, че когато дойде вечерта срещу Васильовден и аз поставя костюма върху себе си, през малкият процеп светът сякаш се променя. Може би защото бях много малък и както при всички деца въображението ми беше по-силно развито, но тогава сякаш светът се разкриваше пред мен по друг начин, с много повече концентрирани детайли и цветове. Впоследствие разбрах, че ритуалът се нарича също и джамал.

Тук трябва да направя отклонение и да уточня, че кукерският ритуал е присъщ за селската обредност. В миналото той е бил свещенодействие, което е имало за цел да унищожи старото, онова което вече е изхабено и не дава плод, за да се заеме неговото място от новото, новия живот. Наред с това кукерската обредност е била и инициационен ритуал за младите момчета, на които им предстои да станат мъже. Затова е било абсолютно недопустимо да има жена кукер, защото тя няма как да промени своята биологична същност и да стане мъж. В кукерската обредност присъстват женски персонажи, но тяхната роля се е изпълнявала от предрешени мъже. Трябва да се отбележи, че ритуалната траверсия (преобличане на мъж в женско облекло) се среща и при други магични обреди, като шаманизма, в които техните изпълнители имат работа с извънбитийни сили.

С течение на времето кукерските игри загубили своята дълбинна същност и от ритуална обредност са се превърнали в обичай. И така е и до днес. Постепенно силата на обредите и ритуалите станала излишна, а кукерите започнали единствено „да гонят злите сили”. Може би хората са престанали да вярват в магията, но е останала приказката по селата: „Ако е кукер, значи е добро момче. Можеш за мъж да го вземеш.” Днес кукерството търпи още промени. Обичаят се е превърнал в маскарад със състезателен фестивален характер. Различни маскирани хора се събират в града, за да се състезават пред жури. В състезанието основен критерий е „автентичността”, но лично аз съм на мнение, че изискването няма как да бъде спазен в този формат.

В кукерската група „Куклите” изпълнявах различни роли (персонажи) - кукер, вол и музикант. Отново ми направи впечатление, че светът изглежда различен когато човек го погледне през кукерската маска. Различието се изразява не във физическа промяна на заобикалящата го среда, а в усещането, което човек изпитва когато изпълнява роля на кукер. Тогава си спомних усещането, когато за първи път сложих костюма на „камила”. Реших след една от игрите да разпитам и другите кукери дали усещат същото. Всички отговаряха положително. Дори един от участниците ми каза: „Много ясно, нали за това го правя всяка година!” Бях поразен от отговора. Значи все пак магията съществува. Просто всички я виждат, но никой не вярва в нея.

В едно от участията на куклите (12.3.2011 г. Кукерският маскарад в град Стралджа) реших да закрепя фотоапарат под кукерската маската, за да може да бъде представен елемент от ритуала в различен ракурс и донякъде да бъде уловено и представено пречупването на света. Така успях да фотографирам част от подготовката на кукерите за игрите. Освен това изследването даде и неочакван отговор на въпроса защо кукерските игри продължават да битуват на територията на един „нов терен“ – този на града. Наричам го нов, не защото досега не е имало градски изследвания, а защото функционирането на селската празничност в града променя и нейните употреби, и самата градска култура, която черпи от ресурсите на традицията.

Когато изнесох изследването си за пречупването на света през кукерската маска, като доклад на конференция в ямболския музей, нашият известен изследовател на маскарадната обредност Венета Янкова ми сподели, че по време на теренните си изследвания се натъкнала на много интересен случай. Историята разказал майсторът на маски Антал Енглерт от град Мохач. В Унгария също съществуват маскарадни игри, които се наричат Бушо. Те много наподобяват кукерските игри. Веднъж по време на тези игри поставили маска на Бушо върху дете, болно от тежка форма на аутизъм, а останалата част от маскираните изпълнители започнали да играят около него. След време родителите на детето забелязали, че то започнало да рисува съвършено правилни фигури, наредени един до друг правоъгълници, квадрати, кръгове. Координираните движения от медицинска гледна точка сочат подобряване на състоянието му. По късно констатирали, че това е гледната точка на човека под маската. Оказало се, че квадратите и кръговете, които детето рисувало, всъщност са отворите на маската, оставени за наблюдение, а именно очите и страховитата озъбена уста. Вероятно оттогава детето е започнало да се идентифицира с маската под нейното въздействие. Или пък е успяло да види един по различен свят, а може би магията на обреда му е подействала и го е извадила от тежкото състояние?

Днес в почти всички големи градове играят кукери. Но там те сякаш не са на мястото си. Кукерският маскарад в града прилича повече на театър – повече състезание, а не обичай. Това за първи път го усетих когато бяхме с ямболската кукерската група в село Окоп. Спомням си, че отидохме с автобус и няколко коли. Основната група се предвижваше от Ямбол до селото и обратно с автобуса. Имахме определено време, в което да обиколим къщите и да представим кукерския ритуал по заораване и засяване в центъра на селото. Времето се оказа абсолютно недостатъчно. Всички врати на дворовете бяха широко отворени, а стопаните ни чакаха отпред. Въвеждаха ни вътре с молби да благословим дворовете им. Водиха ни до оборите с животни, до оранжериите, до овощните дървета, за да им поиграем за берекет. След това ни канеха на отрупани трапези и много се сърдеха, ако откажехме поне да опитаме от гозбите и питиетата. Обиколихме всички домове и се прибрахме по тъмно, но тогава осъзнах вярата на хората в магията на кукерския ритуал, изпълняван там, където му е мястото.

Днес като се спомене Кукерландия всички си представят фестивала в Ямбол. Всъщност смисълът на Кукерландия е доста по-широк. Това е етногеографско понятие за област, в която кукерската обредност служи за създаване на идентичност. Кукерите от Кукерландия знаем, че светът изглежда различно през погледа на кукерската маска. Трябва да добавя, че в миналото, след кукерската игра, маските са се изгаряли ритуално. Може би защото магията на пробуждането на природата е свързана с изгарянето на старото и пречистващата съзидателна сила на огъня. Или пък, за да не може никой друг да погледне през очите им, освен самият кукер.

Повече за кукерите може да прочетете в бр. 3/2019 г на Списание 8