Любопитно28 януари 2021

Hold-up - филмът, за който всички говорят

Френски документален филм за пандемията скара хора на науката, политици и журналисти

На 11 ноември 2020 във Vimeo бе премиерата на документалния филм Hold-up, retour sur un chaos (Hold-up: връщане към хаоса). Продължителността му е 2 часа и 45 минути. Посветен е на всичко, което не казват официалните медии за пандемията от коронавирус и за действията на световните правителства в една от най-тежките за човечеството ситуация. 3 милиона души успяха да го гледат още през първите десет дни от качването му в интернет пространството. После платформите почват да го свалят, после пак да го качват. Това създава ефекта „Стрейзънд" - все повече хора желаят да го гледат. Защо този филм стана толкова популярен и защо е толкова критикуван от официалните медии?

Hold-up е създаден от известния независим френски документалист Пиер Барнериас, в екип с Никола Реутски и Кристоф Косе (Във филма Косе определя COVID-19, като „не по-лош от поредния сезонен грип"). Филмът припомня как в началото на пандемията санитарните власти и политиците заявиха, че носенето на маски няма смисъл и е ненужно, а после въведоха задължителната им употреба, като въведоха и глоби за тези, които не носят. Различни учени и медици разказват пред камерата на Барнериас, че няма смисъл здравите и преболедувалите да носят маска - дори на самите опаковки на маските е написано, че те нe предотвратяват инфекция, а в много случаи могат и да са вредни.

Филмът е човечен и проникновен като стил, пише bfm.ru. Интервюта в него дават 37 известни генетици, епидемиолози, фармацевти, лекари, психолози и социолози. Един от въпросите, който те дискутират, е защо СЗО напълно отхвърли използването на евтини антивирусни средства, като например хидроксихлорохин в полза на по-неефективни, но пък скъпо струващи разработки на фармацевтичните гиганти.

Ето как във филма всички тези съмнения обединява Александр Енрион-Кодя, генетик и бивш научен директор на Националния институт по здравеопазване и медицински изследвания на Франция:

„Най-важният въпрос е: как можем да обясним широкомащабното прилагане на експериментални мерки, които се въвеждат за първи път. Здраво население, което е затворено по домовете - това никога не се е правило по-рано. Никога не са били задължавани здрави хора да носят маски. Никога не е било задължително носеното на маски по улиците. И никога преди при разработването на ваксина не е била ускорявана процедурата за изпитване и не е била пропускана трета фаза. Всичко това не трябва да ни оставя равнодушни".

В отговор на филма медийното пространство се наводни от стотици критични статии. В тях се говори за „научни софизми" в интервютата на учените. Като антитеза на тезата за ненужните маски във филма, се хвърля мнението на лекаря Джонатан Фавр, който твърди, че маските защитават не този, който ги носи, а другите. По повод изказването във филма на бившия министър на здравеопазването на Франция Филип Дуст-Блази, че евтиният хидроксихлорохин е прилаган в световната практика милиарди пъти и страничните ефекти са били единични, критиците на Hold-up твърдят, че той вече се е отказал от думите си.

Вестникът France Soir излезе с мнение, че Hold-Up има един сериозен коз - филмът задава въпроси, които милиони избиратели си задават наум. Le Monde веднага започна словесна война с France Soir, като нарече изданието „едно от убежищата на ковидо-скептиците". Този престижен вестник през 50-те години на миналия век, изчезнал от картата на обществените дебати още през 90-те, сега преживява внезапно възраждане заради кризата около COVID-19, позиционирайки своя успех върху яростно отрицание на санкциите и мерките за безопасност и върху теорията на заговора.

Но въпреки всичко хората продължават да задават въпроси, казва оглавяващият редакционния съвет на парижкия вестник „Руска мисъл" Виктор Лупан:

„Изведнъж обикновените хора започнаха да си мислят - какво се случва с нас, какво експериментират тези хора? Може би те използват този ковид, за да проведат някакъв социален експеримент? Когато слушаш всякакви министри и прочие величия, които казват „трябва да се борим с това, трябва да борим против онова", се усеща, че те като че ли са в някаква опозиция по отношение на обществото, което също е против тях. Това звучи твърде странно. Нещо такова, което по какъвто и начин да се проявява, те го чувстват като брожение. Когато излезе този филм, много хора заявиха "в този филм има това, за което мисля вече от месеци"."

Много бързо след появата си, филмът бе махнат от Vimeo, където първоначално авторите смятаха да го продават по абонамент. Сега е свободен за гледане в Youtube, но само на френски. Известни личности като Софи Марсо, Карла Бруни, Масим Николе, Жюлиет Бинош, както и вестник Le Parisien, протестераха срещу цензурата, като си качиха филма по профилите и страниците из социалните мрежи, когато той изчезна от официалната платформа. Авторите успяха да съберат за продукцията си около 300 хиляди евро от волни дарения.

Филмът бе подложен на яростна атака. „Hold-up невярно заключава, че световният заговор е създаден от световните елити срещу гражданите чрез пандемията. Повечето твърдения, представени във филма, бяха широко развенчани при проверка на изложените факти", пише euronews.com.

Корали Дюбост, заместник-президент на партия La République En Marche (LREM), заяви в Туитър, че Hold-up не е документален филм, не е журналистика, а блокбъстър с конспиративна пропаганда на бюджета". Колегата му политик Летиция Авиа също определи проекта като „умопомрачителен“ и като „фалшиви новини за фалшиви новини“. „Бихме могли да се посмеем, ако ситуацията не беше толкова сериозна" - написа тя в Туитър.

Медията 20minutes.fr прави разбор на фактите от Hold-up, като опонира на твърденията, че в Канада има лагери, където са интернирани болните от ковид; че хирургическите маски са безсмислени; че системата е направена така, че хората да имат финансова изгода да декларират Covid; че СЗО е забранила аутопсиите; че хидроксихлорохинът е с доказана ефикасност и е безвреден и др.

Други политици и известни личности във Франция обаче популяризират филма, критикувайки правителството за неговите здравни политики по време на пандемията.