Запомни това!

При паметта нещата изглеждат така: За да не я загубиш, използвай я! Ето как можете да подобрите своята...

Хванете паметта в крачка
„Крива на забравянето“ или още кривата на Ебингхаус е визуално представяне на начина, по който научената информация избледнява с времето, ако съзнателно не полагаме усилия да я съхраним за по-дълго. За да промените тази крива, е важно от време на време да обръщате внимание как работи паметта. Нишант Касибхатла, експерт в областта и рекордьор на Гинес, казва, че можем да подобрим паметта си, като се опитваме да си припомним малки детайли от изминалата част на деня. „Как изглеждаха хората на опашката пред кафето? Какъв цвят беше плакатът, който преди малко подминахте? Какво друго имаше в обедното меню?“
Последните изследвания потвърждават жизненоважната роля, която той играе за оптималната работа на паметта. Някои фази на съня са от решаващо значение за сортирането на спомените – какво да запазим и какво да изхвърлим.
Ако искате да научите нещо конкретно, флашкартите (картонени листчета, които се използват при ученето на нови думи, термини, факти...) са чудесно средство за припомняне. Първо научавате желаното, докато създавате картите, а после ги използвате, за да проверите колко добре сте запомнили наученото.
Игрите, в които трябва да откриете двойки еднакви карти, са вдъхновени на пелманизма - система за подобряване на мозъчните функции, популярна във Великобритания от началото на 20-ти век и доказала своята ефикасност при склонност към мързелуване и липса на концентрация.
За метода на Лоци или „изграждането“ на дворец на ума се споменава за първи път през 80 г. пр. н. е. и техниката все още се използва от „паметистите“ (спортистите по памет). Да, има такива! Една от тях, Кейти Кермоуд, съветва: „Намислете си няколко места, които познавате достатъчно добре, например стаите в къщата или места във вашия град. След това поставете предмети на всяко от тях, мислено ги обходете и се опитайте да си спомните какъв предмет сте оставили там.
За да запомняме по-лесно рождени дни или други важни дати, Кермоуд предлага да потърсим символ, с който да обвържем месеца, а след това и деня. Например, ако е важно да не пропуснем рожден ден на 4 февруари, може да оприличим цифрата четири на платноходка, а месеца да асоциираме със сърце.
Остеокалцинът е протеинов хормон, който се съдържа в костите и се стимулира с вдигане на тежести. Изследване на Колумбийския университет сочи, че той играе ключова роля за предотвратяване загубата на памет в напреднала възраст. Резултатите засега обаче са само на базата на експерименти с мишки.
„Имената не назовават нищо“, казва Кермоуд, чиито четири световни рекорда включват запомняне на 224 имена за 15 минути. Това означава, че трябва да ги направите значими за вас. Когато се запознавате с някого, „измислете нещо, което е подобно на името му или нещо, което се римува с него: Браян е почти като „мозък“ (от англ. Brian и brain - мозък), Доминик подсеща за домино, Дейв се римува с „рейв“ (от англ. rave - бълнувам).
Сюзън Томс е пианистка и автор на книги. Работата ѝ включва мускулна памет, визуализация на страниците от партитурата и това, което тя нарича „интелектуално разбиране на формата на музиката“, тоест цялостно разбиране за структурата на едно музикално произведение. Това може да се използва и при публичното говорене: първо научавате това, за което ще говорите, после по време на изложението визуализирате на коя страница от своя сценарий се намирате. „Присъствието на други хора повлиява съзнанието ви по невероятен начин и вие трябва да го познавате.“, казва Томс.
Когато паметта ви изневери, казва Касибхатла, кажете си: „Всичко е наред, следващия път ще го запомня.“ Стресът допълнително влошава нещата. Обратно, когато си спомните нещо – а ние го правим всеки ден, дори ако това е текст на хит от 1986 г. – кажете си „Имам страхотна памет!“ „Всички имаме успехи в паметта, а сякаш не си ги признаваме. Не е честно“, казва Касибхатла.
„Едно от красивите неща в поезията е нейната форма, а тя се поддава на учене“, казва Естер Сандис, учител по английски и координатор на ученическото състезание за представяне на поезия (Poetry by heart). Нейните съвети? Учете стъпка по стъпка, изберете стихотворение, което ви допада и използвайте визуалната, слуховата и кинетичната или още движенческа памет (съчетаване на дума или фраза с движение). След това препишете стихотворението по удобен за вас начин или го запазете в телефона си. Припомняйте си го от време на време – докато ходите, гладите, шофирате или миете. Това е като да създадете Spotify в ума си.
Аудиокнигата „Памет“ (Memory) на Дерън Браун дава чудесен пример за това, как дори и след дълго време мозъкът е в състояние да възстанови списък от 12 произволни думи (телефон, наденица, маймуна, копче, книга, зеле, стъкло, мишка, стомах, картон, ферибот, Коледа) без усилие, даже и в обратен ред. Това е благодарение на странните картини на Браун, които съчетават всяка дума със следващата - набиране на ротационен телефон с наденица, маймуна, която ти закопчава ризата... Правилото е: Избирайте ярки изображения! Колкото по-нестандартни, толкова по-добре.
Доказателството е лондонски таксиджия, който е успял да запомни местоположението на 25 0000 улици и 20 000 забележителности, а е в своите 40. „Абсолютно всеки може.“, казва Кейти Ченелс, бивша таксиметрова шофьорка. Най-важното е „да се научиш да учиш“. След това просто поддържаш форма. И в това няма нищо непосилно, всичко е „работа, работа, работа“. За да запомни по-трудните места, Ченелс използва още два трика - прилагането на мнемоника (изкуство и техника за запаметяване, основана на теорията на асоциативността) и предварително запознаване с историята на града.
Проучване, публикувано по-рано тази година, изследва „ефекта на отклонение“ и сочи, че допускането на съзнателни грешки може да насърчи паметта. Когнитивните способности при лицата, които умишлено са допуснали грешки, са приблизително два пъти по-големи от тези на лицата, които директно посочват правилния отговор. Наистина умът и паметта са загадъчни!

Източник