Наукадоц. д-р Васил Умленски / 5 декември 2019

А при тях е лято...

Астрономическите явления от 8 декември до 7 януари

iStock

Колкото и добре да живее човек все някога идва зимата... Макар и да си повтаряхме като рефрен популярната реплика от „легендарния“ сериал Game of Thrones, то пак не можахме някак си да се подготвим за идващия студ и сняг. Без да се усетим календарът се извъртя и хоп - на 22 декември в 6,19 ч ще се простим официално с топлата есен и ще прегърнем белия сезон (надяваме се не за много дълго). Но няма да навлизаме в подробности какво е препоръчително за правене през тези декемврийски дни, - като например пиенето на плътно вино, хапването на домашни сладки и екстремното спускане по всякакви начини от близкия баир, връх или каквато височина ни се изпречи, - а ще се насладим на интересните небесни явления, за които ни разказа доц. Васил Умленски. Слънчево затъмнение, тройна надпревара на звездопади и запомнящи се изгреви на Орион, Сириус и Марс, това е само част от онова, което можем да очакваме на небесната сцена през последния месец от годината и в началото на следващата 2020.

ЩЕ ПОСЕДНЕ
ЕДВА НА 147 МЛН. КМ

Тази година зимното слънцестоене е на 22 декември в 6,19 ч. Около тази дата Слънцето е „най-ниско“ под небесния екватор, затова денят е най-къс (9,02 – 9,03 часа). В Северното полукълбо настъпва астрономическата зима, а в Южното – лято. След слънцестоенето денят започва да нараства и в края на периода е 9,12 ч. Тогава изгревите са малко преди 8 ч, а залезите – десетина минути след 17 ч. В момента на зимното слънцестоене Слънцето излиза от знака Стрелец и навлиза в знака Козирог. В началото на периода то е в тринадесетото зодиакалното съзвездие – Змиеносец, а след 18 декември – в съзвездието Стрелец.
На 5 януари в 9,47 ч Земята преминава през перихелия на своята орбита и е най-близо до Слънцето – на 147 млн. км. Това не се отразява значително на топлината, която планетата ни получава, защото орбитата Ł е почти кръгова (средното разстояние Земя – Слънце е 149,6 млн. км). Все пак в Северното полукълбо зимата е малко по-мека, а лятото – по-хладно.

ЛУНАТА ПОМЕЖДУ НИ

На 26 декември се окачва едно интересно небесно явление, за жалост невидимо от България. Точно ден след Коледа Луната ще премине между Земята и Слънцето. Тази гледка ще бъде видима от Азия, Африка (източните части), Австралия (без крайните южни райони), Индийския и Тихия океани като частично слънчево затъмнение. В Саудитска Арабия, южната част на Индия, северната част на Индонезия и Шри Ланка явлението ще се наблюдава като т.нар. пръстенообразно слънчево затъмнение.

СУТРИН С НОЩНАТА СПЪТНИЦА

Луната е най-близо до Земята (в перигей) на 18 декември (370258 км), а най-далече (в апогей) – на 2 януари 2020 г. (404578 км).

пълнолуние 12 декември 17,13 ч - 7,46 ч
последна четвърт 19 декември xxx* - 13,02 ч
новолуние 26 декември 8,01 ч - 17,15 ч
първа четвърт 2 януари 2020 г. 12,37 ч - 0,14 ч

*Лунното „денонощие“ е по-дълго от средното слънчево денонощие, затова на 19 декември няма изгрев. Той е в 1,04 ч на следващата дата.

КОСМИЧЕСКИ ПРЕГРЪДКИ

Съединения на Луната с планетите и покритие: На 23 декември близо до Луната е Марс, на 25 декември – Меркурий, на 27 декември – Сатурн и на 29 декември – Венера. На 26 декември Юпитер се скрива зад Луната, но няма да можем да наблюдаваме покритието, защото съединението със Слънцето е на следващия ден.

ЛУНАТА В ПОМОЩ НА
БИОДИНАМИЧНИТЕ ЗЕМЕДЕЛЦИ

В началото на периода Луната е в съзвездието Овен, възходяща. „Най-високо“ над еклиптиката е на 20 декември. След това е низходяща до 3 януари и отново възходяща до края на периода. Ето датите на навлизането Ł в следващите зодиакални съзвездия:

10 декември – Бик13 декември – Близнаци
15 декември – Рак
16 декември – Лъв
19 декември – Девица
22 декември – Везни
24 декември – Скорпион
26 декември – Стрелец
28 декември – Козирог
30 декември – Водолей
1 януари – Риби
4 януари – Овен
7 януари – Бик

ТОЗИ ПЪТ НИЩО
(ЛОШО) ЗА МЕРКУРИЙ

След залез-слънце към изток е съзвездието Бик; яркочервената звезда Алдебаран е дясното око на бика. Вляво от нея е ярката Капела от Колар. В зенита е Андромеда; Пегас е високо към юг-югозапад. Съзвездието Лебед (Голям кръст) е към запад-северозапад; блестящата Вега от Лира е под него. Касиопея с нейната характерна форма на буквата М е високо към север-североизток. След 19 ч към югоизток изгрява „зимното“ съзвездие Орион, а след 21 ч се появява и най-ярката звезда – Сириус.

Меркурий може да бъде забелязан в началото на периода – ниско към югоизток преди изгрев-слънце. Венера е Вечерница, блести към югозапад. Залязва все по-късно – в края на периода около три часа след Слънцето. На 11 декември е в съединение със Сатурн. Марс е видим на утринното небе, изгрява към 5 ч. В края на периода преминава от съзвездието Везни в Скорпион. Юпитер остава в съзвездието Стрелец, не е удобен за наблюдение. Сатурн е видим към югозапад в началото на периода, когато залязва към 19 ч. Залезът обаче настъпва все по-рано и към края на годината се губи в слънчевите лъчи. Остава в Стрелец.

ТРИ ПЪТИ ОЛЕ
ЗА ЗВЕЗДНИТЕ РОЕВЕ

Докъм 17 декември почти цяла нощ има падащи звезди от най-атрактивният зимен поток – Джеминиди. Радиантът му е в съзвездието Близнаци. То изгрява към изток около 20 ч, след полунощ е високо към юг, а призори – към запад. Максимумът е около 14 декември. За съжаление това е малко след пълнолунието и няма да можем да му се насладим напълно. Между 17-и и 26 декември Земята пресича и орбитата на метеорния поток Урсиди. Радиантът му е в незалязващото съзвездие Малка мечка. Максимумът е на 23 декември (до 10 метеора в час). Срещите с Квадрантидите започват на 28 декември. Радиантът им е в съзвездието Воловар, което изгрява около 3 ч. Този поток понякога изненадва с болиди. Мощният, но краткотраен пик е на 4 януари (над 100 метеора в час).