Наукадоц. д-р Васил Умленски / 8 януари 2020

Утро с леко затъмнение

Астрономическите явления от 8 януари до 7 февруари

Само след два дни ни очаква интересно небесно събитие. От доц. Васил Умленски разбираме, че крайчецът на нашата нощна спътница ще бъде обгърнат в лека тъмнина, заради земната хвърлена сянка. Надяваме се това утро с леко затъмнение да донесе късмет, а не да ни (умо)помрачи още в самото начало на новата година. Това събитие ще се случи на 10 януари, а за да видим промените в блясъка на Месечината е добре да посетим най-близката ни обсерватория или да погледнем през телескоп към небето. Но освен странностите на Луната, която ще изгрява ту призори, ту в полунощ, ту по чаено време, през този период ни очакват и други любопитни космически събития. Венера ще озарява мислите както на среднощните мечтатели, така и на ранобудниците. Денят ни ще става все по-светъл, засега само с час, но както се казва, кой ти го дава. Така че нека му се радваме. Повод за радости могат да донесат и различните звездопади, като късовете, идващи от съзвездието Дева ще изпълняват желанията ни от 25 януари, та чак до април - който не си харесва новогодишните късмети, сега има възможността да си поиска от Вселената нещо друго, пък кой знае, може и да вземе да се сбъдне.

ХВЪРЛЕНА СЯНКА

На 10 януари Луната преминава през земната полусянка. Началото на затъмнението е в 5,04 ч, максималната фаза (0,92) е в 6,30 ч, а краят – в 7,55 ч. Небесното събитие е наблюдаемо от Европа, Азия, Африка, Австралия и полуостров Лабрадор (Канада). От България е видимо от началото до залеза на Луната в 7,34 ч, но промените в блясъка на нощната ни спътница при полусенчесто затъмнение могат да се регистрират само с уреди.

СВЕТЛО С ЧАС ПОВЕЧЕ

В началото на периода изгревът е малко преди 8 ч, а залезът – десетина минути след 17 ч. В края изгревът е малко след 7,30 ч, а залезът – десетина минути преди 18 ч. Денят нараства с един час и от 9,14 достига до 10,14 часа.
На 20 януари Слънцето преминава от зодиакалното съзвездие Стрелец в Козирог. На същата дата в 16,55 ч то навлиза в знака на Водолея.

СЛЕДОБЕДНО ПЪЛНОЛУНИЕ

Най-близо до Земята (в перигей) тя е на 13 януари (365963 км), а най-далече (в апогей) – на 29 януари (405389 км).

пълнолуние 10 януари 16,52 ч – 7,34 ч
последна четвърт 17 януари 0,07 ч – 12,02 ч
новолуние 24 януари 7,39 ч – 16,59 ч
първа четвърт 2 февруари 11,52 ч – 1,02 ч

КОСМИЧЕСКИ ПРЕГРЪДКИ

На 12 януари Меркурий е в съединение със Сатурн, което не може да се наблюдава. На 20 януари близо до Луната е Марс. На 23-и Юпитер се скрива зад Месечината. Сатурн е в съединение с Луната на 24 януари, но събитието практически не е наблюдаемо. Меркурий е до Луната на 25 януари, а Венера – на 28 януари.

ЛУНАТА В ПОМОЩ НА
БИОДИНАМИЧНИТЕ ЗЕМЕДЕЛЦИ

В началото на периода Луната е в съзвездието Бик, възходяща. „Най-високо“ над еклиптиката тя е на 16 януари. След това е низходяща до 30 януари, когато е „най-ниско“ под еклиптиката и отново възходяща до края на периода. Ето и датите на нейното навлизане в следващите зодиакални съзвездия:

9 януари – Близнаци
11 януари – Рак
12 януари – Лъв
15 януари – Девица
18 януари – Везни
20 януари – Скорпион
22 януари – Стрелец
24 януари – Козирог
26 януари – Водолей
28 януари – Риби
31 януари – Овен
3 февруари – Бик
5 февруари – Близнаци
7 февруари – Рак

И ВЕЧЕРНИЦАТА СТАНА ДЕНИЦА

С падането на нощта величественият Орион изгрява към изток. Ниско към изток-североизток са Близнаците Кастор и Полукс. Над тях е ярката Капела от съзвездието Колар. Най-ярката звезда – Сириус от Голямото куче – изгрява към югоизток около два часа след залез-слънце. Над Бетелгейзе от Орион е Алдебаран – яркочервеното око на Бика. Блестящата Вега е ниско към северозапад, над нея е Лебедът. Сутрин Вега е към североизток, яркият Арктур от Воловар – към югозапад.
В началото на периода Меркурий е зад Слънцето, съединението им е на 10 януари. Появява се в последните дни на месеца (към северозапад след залез-слънце). Залязва все по-късно (в края след 19 ч) и периодът на видимост се увеличава. Венера е Вечерница. И тя залязва все по-късно. Блясъкът й нараства и не е изключено да се вижда още през деня, затова народът я зове още Деница. В началото на периода Марс изгрява към югоизток в 4,40 ч, около три часа преди Слънцето, но периодът на видимост постепенно намалява. На 15 януари преминава от Скорпион в тринадесетото зодиакално съзвездие – Змиеносец, на 18 януари е до яркия червен гигант Антарес (Антимарс). В началото на периода Юпитер се губи в слънчевите лъчи, но през втората половина на януари се появява на утринното небе. Изгревът настъпва все по-рано, в края на периода е няколко минути преди 6 ч. Гигантът остава в зодиакалното съзвездие Стрелец. Сатурн също не се вижда в началото на периода (съединението със Слънцето е на 13 януари). В края на периода е видим за малко преди изгрев-слънце към изток – югоизток. Също остава в Стрелец.

ИСКРИТЕ НА ДЕВИЦАТА

В началото на периода все още е активен обилният метеоритен рой Квадрантиди с радиант в северния край на съзвездието Воловар, но пълнолунието ще пречи на наблюденията. Около 17 януари е максимумът на Делта-Канкридите, когато при благоприятни условия се наблюдават до четири метеора в час. Радиантът им е в съзвездието Рак, което изгрява към изток около два часа след залез-слънце и кулминира към юг около полунощ. След 25 януари са активни и Виргинидите с радиант в съзвездието Девица, което изгрява към полунощ. Това е най-продължителният звезден дъжд – срещите с метеорни тела от този поток продължават до 15 април. Възможни са ярки метеори и дори болиди.