Наукадоц. д-р Васил Умленски / 10 март 2020

В шест без десет

Астрономическите явления от 8 март до 7 април

◄ ►

Пролетта дойде, остават още само броени дни до края и на тази зима. Всичко ще пукне и цъфне на 20 март в шест без десет сутринта, но денят и нощта ще са равни всъщност дни по-рано на 17-и. Кога ще празнуваме равноденствието си е наша работа, но със сигурност март и април са ни приготвили красиви небесни, а и природни гледки. С тях обаче ще дойде и пролетната умора, чийто лек ще бъде радостта от все по-светлия ден. Толкова по-светъл, че вече спокойно ще можем да запеем Summertime в изпълнението на Ела Фицджералд. При това не защото ни се пее под дъжда, просто в последната неделя от месеца - 29-и, точно в 3 ч. през нощта ще преместим часовниците с час напред по лятно време. Преди това на 18-и и 19-и ще можем да се насладим на подредените красавци Марс, Юпитер и Сатурн до нежното присъствие на тесния сърп на старата Луна. Какво още предстои на небосвода, разказва доц. Васил Умленски:

В ШЕСТ БЕЗ ДЕСЕТ

На 20 март в 5,50 ч. нашето дневно светило видимо пресича небесния екватор и преминава от южната в северната небесна полусфера. Това е моментът на пролетното равноденствие, в който то навлиза в първия зодиакален знак – Овен. За жителите на Северното полукълбо започва астрономическата пролет, а за тези на Южното настъпва есента. Но всъщност на 20 март денят е с 20 минути по-дълъг от нощта. Те са приблизително равни на 17 март. Причините са две: пречупването на лъчите в земната атмосфера и фактът, че денят започва с появата на горния край на слънчевия диск и завършва с неговото скриване.
В началото на периода изгревът е 10 минути преди 7 ч., а залезът – в 18,25 ч. В края Слънцето изгрява две минути преди 7 ч. и залязва в 20 ч. Необичайната разлика в моментите на изгревите и залезите се дължи на преминаването към лятно време в 3 ч. на 29 март (последната неделя на месеца). По действащите от десетилетия правила тогава ще преместим стрелките на часовника с един час напред. През тази година местенето трябва да е за последен път, но още не е ясно дали ще останем на лятно време или на 25 октомври ще се върнем към зимното часово време окончателно. Денят през периода нараства от 11,35 до 13,02 часа. А на 12 март Слънцето преминава от зодиакалното съзвездие Водолей в Риби.

ДВА ПЪТИ ПО-БЛИЗКА

Най-близо до Земята (в перигей) тя е на 10 март (357122 км) и на 7 април (356908 км), а най-далече (в апогей) – на 24 март (406668 км).

пълнолуние 9 март 18,09 ч. – 6,58 ч.
последна четвърт 16 март 1,38 ч. – 11,00 ч.
новолуние 24 март 6,47 ч. – 18,46 ч.
първа четвърт 1 април 12,01 ч. – 2,50 ч.

През периода Луната преминава два пъти през перигея на орбитата си, защото календарният месец е по-дълъг от аномалистичния (времето между две последователни преминавания през перигея).

КОСМИЧЕСКИ ПРЕГРЪДКИ

На 18 март в близост до Луната са Марс и Юпитер. На 19 март е съединението със Сатурн, на 21 март – с Меркурий и на 28 март – с Венера.

ЛУНАТА В ПОМОЩ НА
БИОДИНАМИЧНИТЕ ЗЕМЕДЕЛЦИ

В началото на периода Луната е в съзвездието Лъв, възходяща. „Най-високо“ над еклиптиката тя е на 10 март. След това до 24 март, когато е „най-ниско“ под еклиптиката, е низходяща и после отново възходяща до 6 април. Ето и датите на нейното навлизане в следващите зодиакални съзвездия:

10 март – Девица
13 март – Везни
14 март – Скорпион
16 март – Стрелец
19 март – Козирог
21 март – Водолей
23 март – Риби
26 март – Овен
28 март – Бик
2 април – Рак
4 април – Лъв
6 април – Девица

ТРИМАТА ДО ТЕСНИЯ СЪРП НА ЛУНАТА

След залез-слънце към изток е Регул от съзвездието Лъв. Към юг е най-ярката звезда на небето – Сириус от съзвездието Голямо куче. Вдясно и по-високо от Сириус, към югозапад, е съзвездието Орион. Към юг-югоизток, близо до зенита, са Близнаците (Кастор и Полукс). Между Близнаците и Голямото куче е ярката звезда Процион от съзвездието Малко куче. Близо до зенита, но към северозапад, е Капела – най-ярката звезда от съзвездието Колар. Голямата мечка е към североизток. Преди изгрев-слънце високо към изток е блестящата Вега от Лира. Най-ярката звезда на северното небе – Арктур от съзвездието Воловар – е към югозапад.
При добри условия за наблюдение от планетите около 24 март е видим Меркурий, когато е в максимална западна елонгация. Тогава изгрява близо час преди Слънцето. Планетата на любовта също ще бъде видима на небосвода, при това като много ярка Вечерница. Марс изгрява около 4 часа след полунощ. До 29 март е в съзвездието Стрелец, а след това – в Козирог. На 20 март войнствената планета е в съединение с Юпитер, а на 31 март – със Сатурн (на 18-и и 19 март картината на трите ярки светила се допълва от тесния сърп на старата Луна). Юпитер изгрява около 4 ч. и остава в съзвездието Стрелец. Сатурн изгрява около половин час след Юпитер и в средата на март преминава от съзвездието Стрелец в Козирог.

САМО ЗА ЦЕНИТЕЛИ

През този период не се очакват много метеори. До 10 март може да ни посети някоя „падаща звезда“ от Делта-Леонидите с радиант в съзвездието Лъв. По-атрактивни са Виргинидите с радиант в Девица, които имат няколко максимума. Около 24 март може да очакваме до 5 метеора в час.