Наука13 декември 2022

Защо ако някой ви каже, че филмът е тъп - не го гледате

3 често срещани капана на мисленето и как да ги избегнете

изображение: iStock

Умът е сложно нещо. Той може да ви накара да вярвате, че можете уверено да пеете Бохемската рапсодия на караоке, въпреки че не сте слушали песента от години, или че една ужасна рецензия е достатъчна причина да не отидете в ресторант с 4 звезди.

Тези мисловни грешки са това, което хората в психологическата общност наричат когнитивни пристрастия. И това е фокусът на книгата „Мислене 101: Как да разсъждаваме по-добре, за да живеем по-добре" с автор Ху-Нуйонг Ан, професор по психология в Йейл. В книгата си Ан изброява някои от най-пагубните когнитивни пропуски, които допускаме, как пристрастията могат да замъглят нашата преценка и да повлияят на хората около нас.

Изследователите подозират, че много от тези предразсъдъци са еволюционни, казва Ан. Във времена на недостиг нашите предци е трябвало да правят бързи преценки, за да оцелеят сред хищници или да съществуват в трудна и опасна среда. Но във време на изобилие, добавя тя, тези бързи преценки не винаги ни се отразяват добре. Въпреки това имаме избор да се опитаме да коригираме тези мисловни капани. Според Ан ключът е да спрем, да направим пауза преди да измъдрим каквото и да е предположение. И да сме наясно с нашите тенденции към различни видове пристрастия.

Надценяваме способностите си

Всеки от нас е склонен да има прекалена увереност в способностите си без достатъчно доказателства. Това може да ни накара например да объркаме презентации, променящи кариерата ни, поради неадекватна подготовка или драматично да подценим времето, необходимо за завършване на проекти.

В своя клас в Йейл Ан използва експеримент, за да илюстрира този феномен пред своите студенти. Тя им показва танцов клип на известна трупа. Кара студентите да гледат 6 секунди танца, след това ги подканва да възпроизведат най-лесните хореографски движения от него. Те с охота се втурват да го правят, но се спъват един след друг...

„Хората има прекалено самочувствие относно това, което могат да постигнат, като гледат как други хора го правят толкова лесно", казва Ан. Когато професионалистите танцуват привидно без усилие, наблюдаващите си мислят, че и те могат да направят същото без усилие.

Как да противодействате: Можете да коригирате това пристрастие като направите това, което сториха студентите от Йейл: опитайте го сами. Всяко чувство на прекомерна самоувереност бързо ще ви напусне.

Склонни сме да се фиксираме върху негативното

Концепцията за „пристрастеност към негативността" илюстрира нашата склонност да оценяваме негативните събития като много по-тежки от същото количество положителни събития. Това обяснява защо унищожителната рецензия на приятел за филм, номиниран за Оскар, ви кара да гледате нещо друго. Или защо няма да наемете потенциален служител, след като чуете едно отрицателно нещо за него, въпреки положителните препоръки.

Негативността може да бъде опасна, защото може да ни накара да направим грешни избори. Може да ни попречи да вземем решение за нещо - да речем голяма покупка като къща или дори политически кандидат, поради страх, че някога е имало негативно събитие, свързано с иначе добър избор.

Как да противодействате: Когато правите избор, разиграйте положителните качества на вашите възможности, казва Ан. Маркетолозите използват тази тактика през цялото време. Например вместо да кажат, че смляното говеждо месо съдържа 11% мазнини, те етикетират, че в 89% няма. Това са както верни, така и точни описания на един и същ продукт, но обръщането на рамката му може да го направи по-привлекателен избор за купувачи, загрижени за приема на мазнини.

Ние подбираме данни, за да отговарят на нашия мироглед

Ан счита, че „пристрастието за потвърждение" – тенденцията да търсим или интерпретираме информация в подкрепа на това, в което вече вярваме – най-лошото пристрастие от всички. Това се дължи на неговия потенциал да ни накара да пропуснем целия набор от възможности за себе си и другите.

Ан и Матю Лебовиц, професор по психология в Колумбийския университет, провели експеримент през 2017 г., за да илюстрират клопките на този мисловен капан. Те събрали група участници и казали на някои от тях, че имат генетична предразположеност към депресия – въпреки че не било така. Резултатите от самооценката за деструктивни настроения на тази група показали много по-високи нива на депресия в сравнение с хората в контролната група, на които е казано, че нямат предразположеност.

Тези, на които е казано, че имат генетичен риск от депресия, са извлекли „само доказателствата, които отговарят на тази хипотеза", коментира Ан. И по този начин те убедили самите себе си, че са в депресия. Проучването показва, че ако вярваме, че нещо е факт, дори то да не е, умът ни може да намери информация в подкрепа на тези възгледи.

Как да противодействате: Позволете си да разгледате всички възможни обяснения, преди да направите преценка. Като разглеждате проблема от много различни гледни точки – не само от вашата – това предизвиква вашето пристрастие към потвърждението. И може да осъзнаете, че може би има и друга страна на историята...

Източник