Наука26 април 2023

Криминална нишка вплетена в двойната спирала на ДНК

70 г. от публикуването на една от най-значимите истини за човечеството

Д-р Розалинд Франклин също открива двойната спирала на ДНК, снимки: Wikimedia.org

На 25 април 1953 г. Джеймс Уотсън и Франсис Крик публикуват забележителна статия в Nature, разкриваща двойната спирала като дългата неуловима структура на ДНК - откритие, което десетилетие по-късно им носи Нобелова награда. Това припомня вчера The New York times. Изданието пояснява, че в последния абзац на научната статия двамата учени признават, че са били „стимулирани от опознаването на непубликуваните експериментални резултати и идеи“ на двама учени от Кралския колеж в Лондон - Морис Уилкинс и Розалинд Франклин. Двата екипа са работили независимо един от друг.

Според The New York times в бестселъра си „Двойната спирала“ д-р Уотсън не само се изказва пренебрежително за д-р Франклин, която нарича Роузи, но и признава, че двамата с д-р Крик са използвали нейните данни без знанието й. „Роузи, разбира се, не ни даде директно данните си“, пише д-р Уотсън. „Във връзка с това никой в King's не разбра, че са в нашите ръце.“

Този разказ се превърна в притча за лошия тон в научните среди, доведе до обратна реакция срещу д-р Уотсън и д-р Крик и превърна д-р Франклин във феминистка икона, разказва The New York times. Започнал дългогодишен дебат сред историците: каква точно роля е изиграла д-р Франклин в откриването на двойната спирала и до каква степен е била онеправдана?

В ново мнение, публикувано в Nature във вторник, двама учени твърдят, че това, което се е случило, е „по-малко злонамерено, отколкото се предполага“. Матю Коб е зоолог и историк от университета в Манчестър, който пише биографията на д-р Крик. Натаниел Комфорт пък се занимава с история на медицината в университета Джон Хопкинс и пише биографията на д-р Уотсън. Двамата се заровили в архивите на д-р Франклин и открили документи, които оневиняват двамата нобелисти. Или поне почистват имиджа им от десетилетни нападки и обвинения в кражба на научен труд.

Според публикацията в Nature д-р Франклин е знаела, че д-р Уотсън и д-р Крик имат достъп до нейните данни и че тя и д-р Уилкинс са си сътрудничали с тях. „Трябва да мислим за Розалинд Франклин не като за жертва на ДНК, а като за равностоен участник и сътрудник в откритието на структурата“, каза д-р Комфорт.

Скептицизъм

Наблюдаващи конфликта от години, други историци настояват, че новите документи са интересни, но не променят радикално цялата история: отдавна е ясно, че д-р Франклин е изиграла ключова роля в откритието. Според тях дори и да е знаела кой е имал достъп до нейните изследвания, новите документи не променят факта, че тя не е получила адекватно признание за работата си.

„Това, което е неравностойно и винаги е било неравностойно и все още е неравностойно за Розалинд Франклин, е заслугата, която тя не получи след откритието“, казва д-р Джакалин Дъфин, хематолог, занимаваща се с история на медицината в Queen's University, в Канада.

Два екипа са вървели към откритието

В началото на 50-те години на миналия век д-р Уотсън и д-р Крик работят заедно в университета в Кеймбридж, Великобритания, опитвайки се да сглобят структурата на ДНК, главно чрез изграждане на модели на молекулата.

В близкия Кингс Колидж в Лондон д-р Франклин и д-р Уилкинс се опитват да решат експериментално същия пъзел, използвайки рентгенови лъчи, за да създадат изображения на ДНК.

В „Двойната спирала“ д-р Уотсън пише, че може би е направил научния си пробив след като д-р Уилкинс му показва едно от изображенията на д-р Франклин, известно като Снимка 51. „В момента, в който видях снимката, устата ми зейна и пулсът ми започна да се ускорява“, признава си чистосърдечно д-р Уотсън.

Тази книга е публикувана през 1968 г. (десетилетие след като д-р Франклин умира от рак на яйчниците на 37-годишна възраст) и се превръща в нещо като официална история на едно от най-важните научни открития на миналия век. Според The New York times обаче, истинската история е малко по-сложна.

През декември 1952 г. ръководителят на д-р Крик, молекулярният биолог Макс Перуц, получава доклад за непубликуваните резултати на д-р Франклин по време на официално посещение в Кингс Колидж. По-късно д-р Перуц дава този доклад на д-р Крик и д-р Уотсън.

Тези данни се оказват по-полезни за тандема откриватели от Снимка 51, казават д-р Коб и д-р Комфорт, позоваващи се на писмо, доказващо че д-р Франклин е знаела, че нейните резултати са стигнали до Кеймбридж.

Защита или нови обвинения

Д-р Коб и д-р Комфорт окрили и чернова на непубликувана статия в списание Time за откриването на двойната спирала. Проектът характеризира изследването не като състезание, а като продукт на два екипа, които работят паралелно и понякога се съвещават помежду си. „Статията описва работата по двойната спирала като работа на четирима равнопоставени сътрудници“, каза д-р Комфорт.

Елспет Гарман, молекулярен биофизик в Оксфордския университет, се съгласява с новите доказателства по защитата на нобелистите, но се съмнява цитираният доклад да е бил поверителен и настоява, че е въпрос на възпитание и почтеност д-р Перуц да поиска разрешение да го сподели.

Д-р Комфорт заявява, че той и д-р Коб не се „опитват да оневинят“ д-р Уотсън и д-р Крик, за които той твърди, че не бързат много да признаят напълно приноса на д-р Франклин. Д-р Коб пък е категоричен, че учените от Кеймбридж е трябвало да кажат на д-р Франклин, че използват нейните данни. „Те бяха негалантни, но това е кражба“ - допълва той.

Ранната смърт на д-р Франклин вероятно означава, че е нямало как да получи Нобелова награда. Но Нобелевският комитет е можел да намери други начини да признае приноса й, казва Нилс Хансон, занимаващ се с история на медицината в университета Хайнрих Хайне в Дюселдорф, Германия. Нито д-р Уотсън, нито д-р Крик я споменават при връчването на наградите, припомня д-р Хансон, въпреки че д-р Уилкинс, който също получава наградата, го направи.