изображение: iStock
До неотдавна учените смятаха, че всеки в някаква степен води вътрешни диалози в главата си. Но се оказва, че между 5 и 10 процента от хората не познават този вид общуване със себе си. Според ново изследване тази група по-трудно решава проблеми, свързани с вербалната памет.
Липсата на вътрешен глас или анендофазия, както я наричат авторите на изследването, все още е мистерия. Според екипа, техният труд е първият, който провежда „систематично изследване дали различията във вътрешната реч имат поведенчески последствия“.
Липсата на вътрешен глас може да повлияе отрицателно на вербалната работна памет на човек и способността му да преценява римите, но не влияе върху възможностите за превключване от една задача на друга.
В серията от експерименти изследователите тествали 46 души, които казали, че почти не чуват вътрешния си глас и 47 активни бърборковци със себе си.
При опита, в който трябвало да се запомнят думи, сходни по звучене и изписване, хората с вътрешна реч се справили доста по-добре, тъй като са свикнали да си повтарят разни неща в главата. За „мълчаливите" тази задача била доста трудна.
В опита с двойки фотографии на предмети, чиито названия са рими, резултатите били същите.
В другите два експеримента, фокусирани върху уменията за бързо превключване между различни задачи и разграничаването на подобни фигури – и двете групи се представили почти с еднакъв успех.
„Взети заедно, нашите експерименти предполагат, че има реални поведенчески последици от преживяването на по-малко или повече вътрешна реч“, заключава екипът, добавяйки, че „тези разлики често могат да бъдат маскирани, защото хората с анендофазия използват алтернативни стратегии, за да постигнат подобно цялостно представяне.“
Например, някои съобщават, че почукват с показалеца си по време на един вид задача и със среден пръст по време на друг.
Що се отнася до това колко значими са тези наблюдавани въздействия на практика, учените все още не са съвсем сигурни.
Изследването е публикувано в списанието Psychological Science.
