Наука2 август 2024

Системата за свръхчовешко зрение на Илон Мъск e нереалистична

Учени поставят под съмнение вероятните възможности на Blindsight

Смелото начинание за очни импланти, за които Илон Мъск казваше, че „в крайна сметка могат да надхвърлят естественото човешко зрение“, едва ли е осъществим. Учени използваха „виртуални пациенти“, за да разкрият ограниченията на тази уж новаторската технология. Според техните изводи, на този етап дори най-великото биоинженерство не може да се справи с човешката неврофизиология при възстановяване на зрението.

Още през март Мъск използва своята X платформа, за да обяви напредъка, който се постига в разработването на Blindsight - кортикален имплант, който не само щял да възстанови зрението, но и да осигури зрение с „висока разделителна способност“.

„Blindsight е следващият продукт след Telepathy“, писа тогава той. „Трябва да спомена, че имплантът Blindsight вече работи при маймуни. Разделителната способност ще бъде ниска в началото, като ранните графики на Nintendo, но в крайна сметка може да надхвърли нормалното човешко зрение. (Също така нито една маймуна не е умряла или сериозно наранена от устройство Neuralink!)"

Мъск каза, че Blindsight ще даде възможност на хората, които нямат зрение или са загубили очите си, да могат да „виждат“. Според него е достатъчно милиони миниатюрни електроди да бъдат имплантирани в зрителния кортекс, областта в задната част на мозъка, която до голяма степен е отговорна за обработката и интерпретирането на визуална информация от очите.

Но изследователи от Университета на Вашингтон (UW) публикуваха резултати от симулации, които сочат, че има основни недостатъци в дизайна на кортикални импланти като Blindsight. Според учените е подценена сложността на комуникацията между човешкото око и мозъка. Използвани са подробни симулации за изчислително моделиране, учените ги наричат „виртуални пациенти“. Анализите сочат, че е малко вероятно имплантите някога да „надминат“ нормалното зрение.

Изчислителният модел, който симулирал работата на импланта с висока разделителна способност, показал, че дори с 45 000 електрода, изображение с резолюция 45 хиляди пиксела би било размазано и едва разпознаваемо. Това е така, защото във зрителния кортекс всеки неврон съобщава на мозъка за изображения в малък участък от пространството и възприемчивите полета на невроните се припокриват, така че дори едно светлинно петно стимулира комплекс от неврони. Яснотата на изображението се определя не от размера или броя на отделните електроди, а от това как информацията се представя от хиляди неврони в мозъка.

Изводът е, че създаването на имплант с висока разделителна способност изисква не само свързване на електроди към неврони в зрителния кортекс, но и пресъздаване на невронния код - сложния модел на активиране на десетки хиляди клетки. Засега учените нямат представа как да намерят правилния нервен код на незрящ човек.

Изследването е публикувано в списание Nature.

Източник