Снимка: Wikimedia Commons
Когато мислят за бъдещи събития, мозъците на оптимистите работят по подобен начин, докато мозъците на песимистите показват много по-голяма степен на индивидуалност. Откритието на университета в Кобе предлага обяснение защо оптимистите се възприемат като по-общителни.
Данните от анкетите сочат, че оптимистите по принцип са по-доволни от социалните си взаимоотношения и имат по-широки мрежи на контакти. Психологът от университета в Кобе Куниаки Янагисава пояснява: „Но каква е причината за това? Последните проучвания показват, че мозъците на хора, които заемат централни социални позиции, реагират на стимули по подобен начин. Така че е възможно хората, които споделят подобно отношение към бъдещето, наистина да си го представят по подобен начин в мозъците си и това да им улеснява да разберат перспективите на другите.“
За да тества тази хипотеза, Янагисава сформирал екип от специалисти по социалната психология и когнитивната невронаука. „Основната причина, поради която този въпрос остава недокоснат досега, е, че той съществува в пропастта между социалната психология и невронауката. Пресечната точка на тези две области обаче ни позволи да отворим тази черна кутия.“
Анкетирани били 87 участници - и песимисти, и оптимисти. Били помолени да си представят различни бъдещи събития. Докато правели това, мозъчната им активност била записвана с техника, наречена „функционална магнитно-резонансна томография“ (fMRI). Чрез този похват учените успели да видят как мисленето на участниците се „материализира“ в мозъка им като модели на невронна активност.
Резултатите са публикувани в списанието PNAS. За разлика от оптимистите със сходни модели на невронна активност, моделите на песимистите показват много по-голямо разнообразие. Вдъхновен от началния ред на „Ана Каренина“ на Лев Толстой, екипът доста литературно обобщава резултатите: „Оптимистичните хора си приличат, но всеки по-малко оптимистичен индивид си представя бъдещето по свой собствен начин.“ Янагисава казва: „Най-драматичното в това проучване е, че абстрактното понятие за „мислене еднакво“ буквално стана видимо под формата на модели на мозъчна активност.“
Станало ясно и друго: „че по-оптимистичните хора възприемат ясно разграничение между добро и лошо бъдеще в мозъка си. С други думи, оптимизмът не включва позитивно преосмисляне на негативните събития. Оптимистичните индивиди обикновено обработват негативните сценарии по по-абстрактен и психологически дистанциран начин, като по този начин смекчават емоционалното въздействие на такива сценарии“, обяснява Янагисава.
