Подкрепете ни!




Наука10 февруари 2016

Вижте съкровищата на 2015-а

Националният археологически музей показва най-интересните находки от изминалия сезон


Каменни амулети свастики от раннонеолитните селища Мурсалево и Слатина; керамична „дрънкалка" от халколитното селище Аврен; погребален венец с позлатени листа от некропола на Аполония Понтика; съкровище от близо 3000 сребърни римски монети от Сердика; фрагмент от римска военна диплома от вилата при Драговищица; богата колекция от накити, пръстени, обеци, висулки) от късносредновековния некропол на западната дъга на Софийския околовръстен път...

Това са само малка част от изключително интересните експонати в деветата национална археологическа изложба, организирана от Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ), на която са представени най-интересните находки от изминалия археологически сезон. Експозицията ще бъде открита официално утре (11 февруари) в 18 часа и ще приема посетители до 10 април в залата за временни изложби на НАИМ на ул. „Съборна" 2 в София (срещу президентството).  

Представени са находки от 24 обекта и постери от още 50 – различни като вид и хронология, от ранната праистория до средновековието. Сред тях са материали от продължаващите проучвания на пещерата Козарника, праисторическите селищни могили Провадия-Солницата и Козарева, къснобронзовия некропол Балей (Видинско), античните градове Аполония, Деултум и Августа Траяна, „скалния град" Перперикон. Впечатляващи са находките и от неолитните селища при Мурсалево (още за него в Списание 8, бр. 8/2014) и Извор.

„През 2015 г.  направихме 401 археологически проучвания, това е впечатляващо число", отбеляза директорът на НАИМ доц. Людмил Вагалински. А Камен Бояджиев допълни, че експозицията представя не само находките, а и разказа за обектите и епохите, който те носят, защото са поставени в контекст.

Тази година съорганизатори на изложбата са 15 исторически и археологически музея от страната, които участват с находки от своите фондове.  

Изложбата се организира всяка година през последното десетилетие по повод деня на археолога - 14 февруари.  


Свастика от серпентинит. Мурсалево. Ранен неолит. 



Керамичен съд с тъмнорисувана украса. Мурсалево. Ранен неолит.



Керамична антропоморфна фигура. Мурсалево. Ранен неолит.



Фалосоподобна фигура. Мурсалево. Ранен неолит. 



Керамична култова масичка със зооморфни белези. Ранен неолит. Слатина.


 Свастиковиден каменен амулет. Ранен неолит. Слатина.



Култова масичка. Неолитно селище Извор. Финал на късния неолит
(начало на 5-ото хил. пр.Хр.)



Триъгълна култова масичка. Финал на късния неолит 
(начало на 5-ото хил. пр.Хр.) Неолитно селище Извор. 


Златен пандантив. Провадия-Солницата. Късен халколит.



 Глава на керамична антропоморфна фигурка. Късен халколит. 
Провадия-Солницата.


Голяма паница – урна, съхраняваща останки от кремация. 
Къснобронзов некропол, с. Балей, Видинско.


Бронзов сърп от селище от късната бронзова епоха при Чепинско шосе 
(северна скоростна тангента на София).


Погребален венец. Оловна лента, позлатени бронзови листа, 
позлатени керамични плодчета. 
Първа половина на III век пр.Хр. Аполония Понтика.


Фрагмент от питос с монограм на майстора. Аполония Понтика. 


Колективна находка от римски монети и съдът, в който е открита. 
Форумът на Сердика – площад „Св. Неделя", София


Фрагмент от римска военна диплома. 
Антична вила до с. Драговищица, Костинбродско


Бронзова статуетка на Аполон,  III век.  Перперикон


Златна монета на император Василий Втори (976-1025 г.) 
с Константин Осми. Перперикон


Лични украшения. Горе вляво – пандантив от зъб на големорог елен.
Пещера Козарника. Начало на късния палеолит. 37-26 000 г. пр.Хр. 

Съзнание имат много повече животни, отколкото се предполагаше Наука

Съзнание имат много повече животни, отколкото се предполагаше

40 учени излязоха с декларация да се отнасяме внимателно към насекоми, влечуги и мекотели, за да не нараним чувствата им

Киборгите идват на власт? Наука

Киборгите идват на власт?

Когато хората се правят на богове, мечтите могат да се превърнат в кошмари

Откривателят на „божествената частица“ почина на 94 години Наука

Откривателят на „божествената частица“ почина на 94 години

Нобелистът Питър Хигс разкри на човечеството как частиците са помогнали за свързването на Вселената

Нашите харесвания и нехаресвания могат да оформят вярванията ни за света около нас Наука

Нашите харесвания и нехаресвания могат да оформят вярванията ни за света около нас

На 90 г. почина авторът на „Мисленето“– нобелистът Даниъл Канеман

Слушайте 5 минути на ден и животът ви напълно ще се промени Наука

Слушайте 5 минути на ден и животът ви напълно ще се промени

Чистите тибетски лечебни дзен звуци намаляват стреса и тревожността, действат болкоуспокояващо

Чипираният пациент на Мъск играе шах със силата на мисълта Наука

Чипираният пациент на Мъск играе шах със силата на мисълта

Парализираният от раменете надолу мъж: „Започнах да си представям как курсорът се движи"

Равноденствие и слънцестоене – знаете ли разликата? Наука

Равноденствие и слънцестоене – знаете ли разликата?

Приликата е само, че и двете се случват два пъти годишно и са свързани със Слънцето

Полюсите на Титан са опасани с идеално прави линии Наука

Полюсите на Титан са опасани с идеално прави линии

Учени изследват геоложката характеристика на спътника на Сатурн

Starship на SpaceX все пак успешно излетя и достигна орбита за първи път Наука

Starship на SpaceX все пак успешно излетя и достигна орбита за първи път

Накрая изгоря над Индийския океан, но напредък има

Първият отворен AI модел на български език вече е достъпен за всички Наука

Първият отворен AI модел на български език вече е достъпен за всички

Обучен е с над 3 милиарда български изречения и се състои от 7 милиарда параметъра

Слънцето не е било толкова активно от 2017 г. Наука

Слънцето не е било толкова активно от 2017 г.

На 8 април 2024 г. пълното слънчево затъмнение ще разкрие великолепната корона на нашето светило

„Одисей“ кацна на Луната Наука

„Одисей“ кацна на Луната

В НАСА ликуват, защото и това прилуняване беше критично

Вероятността хората да изчезнат заради изкуствения интелект е до 10 процента Наука

Вероятността хората да изчезнат заради изкуствения интелект е до 10 процента

Експерти по машинно обучение са категорични, че AI ще доведе до напредък в науката и културата, но и ще създаде нови заплахи

Хипотеза: още 5 подобни на Земята светове се крият на края на Слънчевата система Наука

Хипотеза: още 5 подобни на Земята светове се крият на края на Слънчевата система

Младото Слънце може да е уловило няколко екзопланети с размерите на Марс или Меркурий, които още не сме открили

Пчелите са идеалните „екологични детективи” Наука

Пчелите са идеалните „екологични детективи”

Докато търсят храна, те „събират” и замърсители от въздуха, почвата и водата

Компанията Neuralink на Илон Мъск имплантира мозъчен чип на човек Наука

Компанията Neuralink на Илон Мъск имплантира мозъчен чип на човек

Целта е чипираният, който е скован от парализа, да предава мислите си на компютъра и да общува със света и близките си