Наука13 август 2017

Да усетиш единението си с живота и да се откажеш да покоряваш природата

Новият човек според Ерих Фром

Ерих Фром (1900–1980) е сред най-добрите образци на световната мисъл от миналия век в областта на психологията, философията и социалните науки. Пише бестселъри в психологическата и психоаналитичната литература. Автор е на „Душата на човека", „Бягство от свободата", „Здравото общество", „Анатомия на човешката деструктивност", „Изкуството да обичаш", „Да имаш или да бъдеш" и много други. Той има своя версия за човешките неврози и девиации в джунглата на всеобщата лудост, заложена в самата организация на обществения живот. Ерих Фром смята, че притежателната нагласа у всеки индивид тласка света към екологична и психологическа катастрофа. Спасението е човекът да избере да бъде, да обича, да действа и да израства духовно. Нека си припомним как Фром вижда бъдещата табула раза според книгата му „Да имаш или да бъдеш", писана през 1976 година. На български език е издадена за първи път от издателство „Кибеа" през 1998 година, преводач е Лилия Енева.

Функция на новото общество е появата на нов човек, в структурата на чийто характер се включват следните качества:

• Готовност за отказ от всички форми на притежание, за да бъде, да съществува в пълния смисъл на думата;

• Чувство на сигурност чувство за идентичност и увереност в себе си, основани на вярата в това, че съществува, че е, на вътрешната потребност на човека от привързаност, заинтересованост, любов и единение със света, а не на стремежа да има, да притежава, да властва над света и по такъв начин да се превърне в роб на своята собственост;

• Осъзнаване на факта, че никой и нищо извън нас самите не може да придаде смисъл на нашия живот и че само пълната независимост и отказ от вещоманията могат да станат условие за плодотворна човеколюбива дейност;

• Да се чувстваш на мястото си;

• Радост, породена от служене на хората, а не от трупане на печалби и експлоатация;

• Любов и преклонение пред живота във всичките му проявления със съзнанието, че животът и всичко, което способства разцвета, е свещено, а не вещите, властта и онова, което е тленно;

• Стремеж да овладееш, доколкото е по силите ти, своята алчност, да се освободиш от омразата и илюзиите си;

• Да живееш без идолопоклонство и илюзии, тъй като всеки достига такъв етап, в който няма нужда от илюзии;

• Да развиваш способността си да обичаш, както и способността за критично, реалистично мислене;

• Да се освободиш от нарцисизма и да приемеш всички трагични ограничения, вътрешно присъщи на човешкото съществуване;

• Да превърнеш собственото си всестранно развитие, както и това на себеподобните, във висша цел на живота;

• Да знаеш, че за постигането на тази цел са нужни дисциплинираност и реализъм;

• Да знаеш също, че без структура няма развитие, но да разбираш и разликата между структурата като атрибут на живота и „порядъка" като атрибут на неживото, на мъртвото;

• Да развиваш въображението си, но не като израз на бягство от непоносимите условия, а като предусещане на реалните възможности, като средство за премахване на непоносимите условия;

• Да не заблуждаваш другите, но и да не бъдеш заблуждаван от тях; да бъдеш простодушен, но не и наивен;

• Да се стремиш да постигнеш пълно самопознание не само по отношение на известните качества на личността, но и на непроявените, тъй като човек долавя смътно и онова, което не знае;

• Да усетиш единението си с живота и да се откажеш от стремежа да покоряваш природата, да я подчиняваш, да я експлоатираш, да я изтощаваш и унищожаваш; да се стремиш да опознаеш природата и да живееш в хармония с нея;

• Свобода, но не като произвол, а като възможност да останеш верен на себе си; не като възел от алчни страсти, а като деликатно балансирана структура, изправена пред вечната алтернатива да се развие или да се разруши, да живее или да умре;

• Да знаеш, че злото и разрушението са неизбежни следствия от неправилно развитие;

• Да разбираш, че само на малцина им се удава да постигнат съвършенството, и то на онези, които не се стремят непременно да „достигнат целта", знаейки, че подобни амбиции са друга, по-различна форма на алчността и ориентацията към притежание;

• Да изпитваш щастие на възтържествувалото жизнелюбие, независимо от това какво ти готви съдбата в бъдеще. Когато човек живее максимално пълноценно, получава такова удовлетворение, че едва ли му остава място.