Наука27 ноември 2017

Само престанете да се лъжете!

Носителят на 4 награди "Пулицър" за смисъла на живота и честността

Юджийн О'Нийл (16 октомври 1888 г. - 27 ноември 1953 г.) е американски драматург и писател. 4 пъти е печелил „Пулицър", получава и Нобелова награда за литература през 1936 г. Стилът му е определян като психологически реализъм. Пиесите му се поставят и до днес – „Злато", „Любов под брястовете", „Електра в черно", „Луна за несретници", „Явява се разносвачът на лед", „Дългият път на деня към нощта". Ето някои подбрани негови цитати.

Самотата на човек е неговият страх от живот.
Харесваш ме – това още не значи, че ме обичаш.
След като се избавите от това проклето чувство за вина, което ви кара да се лъжете, че не сте този, който сте, и чувството на разкаяние, което ви терзае и ви кара да се криете зад тъпите мечти за утре - вие ще се откажете в днешния ден, където няма нито вчера, нито утре, за да се терзаете. Ще ви стане абсолютно безразлично какви сте вие. Не бих говорил по този начин, ако самият аз не го бях изпитал, братя и сестри. Това е истински покой! Това е факт!
Животът на всеки човек е самотна клетка, чиито стени са огледала.
Знам всичко за утре. Написал съм учебник за утре.
Възнамерявах да ви спася от напразни мечти. Вече въз основа на собствения си опит се убедих, че те наистина и отравят, и разрушават човешкия живот, и не му дават да придобие покой. Само ако знаехте колко свободен и омиротворен се чувствам сега. Като нов човек съм. И само да решите – можете да се излекувате от мечтите много лесно. Честността е най-добрата политика, имам предвид честността пред самия себе си. Само престанете да се лъжете и да се правите на глупаци.
Когато си на 50, започваш да мислиш за неща, за които не си мислил преди. Мислех, че остаряването е суета, но всъщност е да губиш хора, които обичаш. Бръчките нямат значение
Видях, че хората не искат да бъдат спасени от самите себе си. Това би означавало, че ще им се наложи да престанат да са алчни, а да платят такава цена за свободата си, те няма да се съгласят никога. И аз казах на света: нека ви благослови Господ и нека най-добрият от вас да победи и да умре от преяждане! И седнах в ложата на философската отчужденост, за да заспя, наблюдавайки как канибалите танцуват своя танц на смъртта.
Мислите, че ми е останал някакъв интерес към живота? Не, не ми остана нито една фалшива надежда или лъжлива мечта.
Не, скъпи мои, до днес не знаех какво е истинско спокойствие. Това силно чувство прилича на момента, в който си много болен и се мъчиш страшно, лекарят ти прави инжекция и болката отминава, ти бавничко заспиваш. Най-сетне можеш да се отпуснеш. Да се отпуснеш напълно и да легнеш на морското дъно. Да се забравиш. Не трябва да ходиш никъде повече. Не е останала нито една надежда или мечта, които да те вбесяват.